Зад тях вече се чуваха викове, насичани от свистенето на стрели и воплите на умиращи мъже.
– Четири пресечки – рече задъхано тя. – Само четири пресечки.
Това не му се струваше достатъчно далеч, за да е безопасно, но нямаше сили да ù каже. И бездруго едва стоеше прав. Шевовете на раната му се бяха скъсали, но... свещени богове, бяха се измъкнали от двореца. Чудо, чудо, чу...
– Размърдай се, едро добиче такова! – изрева му тя.
Едион опита да се съсредоточи и да вдъхне поне малко живец на краката и гръбнака си.
Достигнаха един уличен ъгъл, украсен със знамена и цветя, и Елин се огледа в двете посоки, преди да го затегли през кръстовището. Сблъсъкът на стомана в стомана и писъците на ранени мъже ехтяха из града и сваляха усмивките от лицата на гуляйджиите.
Елин продължи надолу по улицата, после свърна по друга. На третата забави крачка, сгуши се в него и запя някаква кръчмарска песен с фалшив, пиянски глас. Вече бяха двама най-обикновени граждани, излезли да отпразнуват рождения ден на принца по съседните кръчми. Никой не им обръщаше внимание, не и при положение че всички очи бяха вперени в стъкления дворец зад тях.
От олюляването му се зави свят. Ако припаднеше...
– Още една пресечка – обеща тя.
Всичко това беше просто халюцинация. Нямаше друг начин. Не вярваше някой да е толкова глупав, че да му се притече на помощ – особено собствената му кралица. Въпреки че я бе видял да посича петима мъже като пшенични класове.
– Хайде, хайде – повтаряше задъхано тя, оглеждайки украсената улица, и Едион знаеше, че този път не говори на него. Наизлезлите по улиците хора се разпитваха един друг каква е цялата тази дандания в двореца. Елин го поведе през тълпата – просто двама загърнати в пелерини, залитащи пияници – и стигнаха до черната карета под наем, която бе спряна до тротоара, сякаш ги чакаше. Вратата се отвори.
Братовчедка му го набута вътре, но не на седалката, а на пода, и затвори вратата след себе си.
– Започнали са да спират всяка карета на големите кръстовища – обяви Лизандра, докато Елин отваряше багажното отделение под една от седалките.
Беше достатъчно голямо, че да побере свит на десет човек, но Едион беше грамаден и...
– Влизай. Веднага – нареди му тя и дори не изчака реакцията му, преди да го натика в тясното отделение. Той простена. Едната страна на ризата му беше напоена с кръв, но щеше да оцелее.
Е, ако изобщо на някого от тях беше писано да оцелее през следващите няколко минути. Елин затвори капака под седалката, изтръпвайки от сблъсъка на дървото с човешка плът, и грабна мокрия парцал, който Лизандра извади от стара кутия за шапки.
– Ранена ли си? – попита куртизанката, когато каретата потегли с бавна скорост през гъмжащата от празнуващи хора улица.
Сърцето на Елин препускаше толкова бясно, че очакваше да повърне всеки момент, затова поклати глава, докато бършеше лицето си. Пластове кръв – после останките от грима ù и още пластове кръв.
Лизандра ù подаде втори парцал, с който да изтрие гърдите, врата и ръцете си, а след това ù връчи свободна зелена рокля с дълги ръкави.
– Спокойно, спокойно – редеше куртизанката.
Елин свали напоената си с кръв пелерина и я хвърли на Лизандра, която я напъха в багажното отделение под собствената си седалка, докато тя обличаше зелената рокля. Лизандра закопча с изненадващо нетрепващи пръсти копчетата на гърба ù, после пооправи набързо косата ù, даде ù чифт ръкавици и сложи лъскава огърлица около врата ù. Накрая пъхна голямо ветрило в ръката ù, с което да прикрива лицето си.
Каретата спря по команда на строги мъжки гласове. Лизандра тъкмо беше разтворила пердетата, когато ги наближиха тежки стъпки и четирима стражи надникнаха в купето с пронизителни, безпощадни очи.
Лизандра открехна прозорчето.
– Защо ни спирате?
Единият страж отвори рязко вратата и пъхна глава в каретата. Елин забеляза кървавото петно на пода секунда, преди той да го е видял, и го покри с полата си.
– Сър! – извика Лизандра. – Държа незабавно да ми обясните какво става!
Елин размаха ветрилото си като ужасена дама. Само се молеше братовчед ù да не гъква дори в тясното си скривалище. Няколко пияници бяха спрели да гледат проверката – ококорени, любопитни и видимо без всякаква охота да помогнат на жените в каретата.
Стражът ги огледа с надменна усмивчица и презрителното му изражение се задълбочи, когато очите му попаднаха върху татуираната китка на Лизандра.