Нямаше достатъчно енергия дори да усети отровата в думите му.
– Следващия път, като решиш да не ми се доверяваш, ако обичаш, не го демонстрирай точно когато моят живот и този на Едион са в опасност.
Острият поглед в бронзовите му очи ù даде да разбере, че вече се бе срещнал с Несрин.
– Опита да го убиеш – процеди Каол с леденостуден глас. – Обеща ми, че ще направиш всичко възможно да го измъкнеш, да му помогнеш, а вместо това опита да го убиеш.
В стаята, откъдето се бе показала Лизандра, вече цареше тишина.
Елин изръмжа тихо.
– Интересува те какво съм направила? Дадох му една минута. Отстъпих му цяла минута от времето си за бягство. Проумяваш ли какво можеше да се случи за една минута? Дориан нападна двама ни с Едион, а аз му дадох една минута, в
която можеше да ни заловят. В която съдбата на цялото ми кралство можеше да се промени завинаги. Избрах да помогна на сина на смъртния си враг.
Той стисна облегалката на дивана, сякаш се мъчеше да овладее нервите си.
– Ти си лъжкиня. Винаги си била такава. Днес отново го доказа. Вдигна меч над главата му.
– Вярно е – изплю тя. – И преди Фалик да се появи и да обърка всичко, възнамерявах да го забия в черепа му. Трябваше да го направя, това беше разумната постъпка, защото Дориан вече го няма.
А сърцето ù се късаше от болка при мисълта за чудовището в очите на Дориан, за демона, който щеше да преследва до последно двама им с Едион и сънищата ù.
– Не ти дължа извинение – заяви на Каол.
– Не ми говори така, сякаш си ми кралица – озъби ù се той.
– Прав си, не съм ти кралица. Но скоро ще трябва да вземеш решение на кого да служиш, защото Дориан не е същият и никога няма да бъде. Бъдещето на Адарлан вече не зависи от него.
Агонията в очите на Каол я връхлетя като камшичен удар. И ù се прииска да му бе обяснила нещата по-сдържано, но... наистина трябваше да разбере какъв риск е поела и на колко голяма опасност я е изложил, позволявайки на Аробин да го манипулира така. Трябваше да проумее колко сериозни принципи ù се налага да очертае пред себе си и колко важно е да се придържа към тях, за да защити народа си.
Затова му нареди:
– Върви на покрива и поеми първото дежурство.
Каол примигна насреща ù.
– Не съм ти кралица, но точно сега смятам да се погрижа за братовчед си. И понеже се надявам Несрин да се е покрила някъде, ще трябва да се погрижиш за наблюдението. Освен ако не предпочиташ хората на краля да ни спипат неподготвени.
Каол не ù отговори, а просто се завъртя на пета и напусна стаята. Елин го чу как изкачва стълбището към покрива с бясна крачка. Чак тогава си отдъхна и потри лицето си с ръце.
Като свали длани, Лизандра я гледаше смаяно от вратата на стаята за гости.
– Как така кралица?
Елин изруга под носа си.
– Точно тази дума бих използвала и аз – отбеляза Лизандра с пребледняло лице.
– Името ми е... – подхвана Елин.
– О, много добре знам как се казваш, Елин.
По дяволите!
– Надявам се разбираш защо трябваше да го пазя в тайна.
– Естествено – отвърна Лизандра и стисна устни. – Не ме познаваш достатъчно добре, а твърде много животи са изложени на риск.
– Напротив... познавам те. – Богове, защо ù беше толкова трудно да го изрече на глас? Колкото повече се задържаше болката в очите на Лизандра, толкова по-голямо ù се струваше разстоянието помежду им. Елин преглътна. – Не исках да поемам рискове, докато не измъкна Едион. Съзнавах, че ще трябва да ти разкрия истината веднага щом ни видиш в една стая заедно.
– И Аробин знае? – Зелените ù очи бяха като късове лед.
– От самото начало. Това... това не променя нищо помежду ни, нали знаеш?
Нищо.
Лизандра надникна през рамо в стаята, където Едион лежеше в несвяст, и въздъхна тежко.
– Приликата ви наистина е смайваща. Богове, направо не е за вярване, че не са ви разкрили толкова време. – Тя огледа Едион отново. – Голям красавец е, но сигурно ще е като да целувам теб. – Продължаваше да я гледа сурово... но в очите ù играеше и шеговита искрица.
Елин направи гримаса.
– Предпочитам да не ми го беше споделяла. – Тя поклати глава. – Не знам защо изобщо се притеснявах, че ще започнеш да ми се кланяш.
В погледа на Лизандра затанцува съзаклятнически блясък.
– Че какво ще му е забавното на това?
20.
Няколко дни след срещата с Водачката на Крилото Елида Локан изкачи последното стъпало до гнездото с все същите болки в глезена, кръста и раменете.
Поне успя да стигне до тук, без да се сблъска с очакваните ужасяващи картини по коридорите – макар че и самото изкачване едва не я уби.