Выбрать главу

Не си направи труда да мине през апартамента, за да провери как е Едион. Тежките му стъпки по дървеното стълбище отекваха в тон с бурните, грохотни удари на сърцето му. Нито чуваше, нито усещаше друго.

Тъй като останалите бунтовници се бяха покрили или държаха улиците под око, а Несрин бе отишла да се увери, че баща ù не е в опасност, Каол тръгна сам из града. Всеки си имаше своето разпореждане, всеки се намираше на отредената му позиция. Рес и Бруло бяха дали сигнал на Несрин, че при тях всичко върви по план – а сега...

Лъжкиня. Елин открай време си беше проклета лъжкиня. И не по-малка клетвопрестъпница от него самия. Дори по-голяма.

С Дориан не беше свършено. В никакъв случай. Колкото и да разправяше Елин, че било проява на милост да го убият и на слабост – да го пощадят. Слабост беше да го оставят да умре – това трябваше да ù каже. Да се предадат.

Свърна с бясна крачка по една тясна уличка. Редно беше и той да се крие, но тътенът в кръвта и костите му не му даваше мира. Една канализационна решетка издрънча под краката му. Той спря и надникна в тъмнината под нея.

Чакаше го толкова много работа, толкова хора трябваше да защити. А сега, когато Елин за пореден път бе унижила краля, Валгите несъмнено щяха да пленят още повече хора за наказание, за да демонстрират силата си. Трябваше да се възползва от хаоса, обзел града, и веднага да нанесе следващия си удар. Да изравни резултата.

Слезе незабелязано в канализационната шахта и придърпа решетката над себе си.

После тръгна през тунелите с безшумни стъпки и проблясващ на следобедната светлина от улицата меч. Валгските изверги обикновено се криеха в гнездата си от тъмнина, но понякога кръстосваха черните проходи в търсене на плячка.

Някои от гнездата бяха малки – само по трима-четирима Валги пазеха пленниците... или храната. Лесни бяха за нападение от засада. А колко му се искаше да отреже няколко демонски глави. Дориан го няма вече. Няма го.

Елин не знаеше всичко. Огънят и обезглавяването едва ли бяха единствените варианти. Можеше да остави жив някой от валгските командири, за да види с очите си доколко е успял да погълне собственика на превзетото тяло. Сигурно имаше друг начин – трябваше да има...

Преброди тунел след тунел... след тунел, всичките им свърталища, но от тях нямаше и следа.

Не срещна нито един.

Отправи се почти на бегом към най-голямото гнездо, за което знаеше, откъдето винаги спасяваха по някой и друг невинен човек, стига да свареха пазачите неподготвени. И сега щеше да спаси колкото може повече, защото го заслужаваха и защото трябваше да продължи с мисията си, иначе щеше да рухне и...

Каол впери недоумяващ поглед в зейналата паст на главното гнездо. Воднистата слънчева светлина от уличните решетки озаряваше сивите камъни и малкото поточе на дъното на тунела. Нямаше и следа от издайническата тъма, която обикновено поглъщаше свърталищата им като гъста мъгла.

Гнездото пустееше.

Валгските войници се бяха изпарили. Заедно с пленниците си.

Не му се вярваше да се спотайват от страх.

Бяха се преместили, укривайки себе си и пленниците си като една жестока подигравка с бунтовниците, които си въобразяваха, че печелят тайната им война.

С Каол.

Трябваше да се досети, че може да му спретнат такава изненада, след като Елин Галантиус направи на глупаци краля и хората му.

Трябваше да предвиди последиците.

Май той беше глупакът.

Излезе на една тиха уличка, а кръвта бе застинала във вените му. Именно мисълта да остане насаме с тази вцепененост в мизерния си апартамент го тласна на юг по страничен маршрут, отдалечен от централните улици, които още гъмжаха от паникьосани тълпи. Всеки искаше да разбере какво се е случило, кой е загинал, кой е виновникът. Пищната украса и търговците на храна мигновено бяха забравени.

Като достигна един жилищен квартал, чиито къщи бяха със скромни размери, но елегантен вид, шумотевицата най-сетне заглъхна и улиците започнаха да се опразват. Малки поточета и фонтани от водите на Ейвъри течаха през целия район, подхранвайки изобилието от разцъфнали пролетни цветя по всички порти, прозорци и морави.

Разпозна сградата само по аромата – прясно изпечен хляб, канела и друга, непозната му подправка. Каол зави по уличката между двете каменни къщи, добра се предпазливо до задната врата и надникна през кухненското прозорче.

Виждаше се голям работен тезгях, покрит с брашно и затрупан с тави за печене, готварски купи и...