— Така както ти направи с Малкълм? — попита Ласло.
Разнесе се кискане и Зара се изчерви — тя гордо беше обявила, че е убила могъщия магьосник Малкълм Фейд, но по-късно се бе оказало, че е излъгала. Кристина и останалите се бяха надявали, че това ще я дискредитира, но след станалото с Анабел лъжата на Зара се бе превърнала просто в шега.
Диърборн се изправи.
— Не това е въпросът сега, Балог. В семейство Блекторн има елфическа кръв. Те доведоха едно създание, полуживо изчадие на черна магия, което уби инквизитора ни и изпълни Залата с кръв и ужас в Аликанте.
— Сестра им също беше убита — изтъкна Луана. — Видяхме скръбта им. Не са планирали нищо от това.
Кристина почти можеше да види изчисленията, които Диърборн правеше в главата си. Той ужасно би искал да обвини семейство Блекторн и да ги види хвърлени в затворите на Града на тишината, ала гледката на Джулиън, прегръщащ тялото на Ливи, докато тя издъхваше, беше като отворена, кървяща рана и дори Кохортата не можеше да я пренебрегне.
— Те също са жертви — заяви той — на елфическия принц, на когото са се доверили, а навярно и на елфическите си роднини. Вероятно би могло да бъдат убедени да се вслушат в доводите на разума. В края на краищата те са ловци на сенки, а именно това правим в Кохортата, защитаваме ловците на сенки. Защитаваме събратята си. — Той сложи ръка върху рамото на Зара. — Когато Мечът на смъртните бъде възстановен, сигурен съм, че Зара на драго сърце ще се съгласи да пропъди всякакви съмнения относно постиженията й.
Зара се изчерви и кимна. Кристина си помисли, че едва ли би могла да изглежда по-гузна, ала вниманието на останалите беше отвлечено от споменаването на Меча.
— Мечът на смъртните възстановен? — извика Трини. Тя дълбоко вярваше в Ангела и неговото могъщество, също като семейството на Кристина. Изглеждаше притеснена, тънките й ръце потръпваха в скута й. — Незаменимата ни връзка с ангела Разиел… вярваш, че ще ни бъде върната?
— Ще бъде възстановен — заяви Диърборн. — Джия още утре ще се срещне с Железните сестри. Както е бил изкован веднъж, така ще бъде изкован наново.
— Ала той е бил изкован на Небето — възрази Трини. — Не в Елмазената цитадела.
— И Небето позволи той да се строши — каза Диърборн и Кристина потисна ахването си. Как можеше да твърди нещо толкова дръзко? И все пак останалите очевидно му вярваха. — Нищо не е в състояние да строши Меча на смъртните, освен волята на Разиел. Погледът му ни изпита и ни намери недостойни. Видял е, че сме обърнали гръб на посланието му на службата ни на ангелите и че вместо това служим на долноземците. Прекърши Меча, за да ни предупреди. — В очите на Диърборн грееше фанатичен пламък. — Ако успеем да докажем, че сме достойни, Разиел ще позволи Мечът да бъде изкован наново. Не се съмнявам в това.
Как смее да говори от името на Разиел? Как смее да говори така, сякаш е Бог? Кристина трепереше от гняв, ала останалите го гледаха така, сякаш им предлагаше светлина в мрака. Сякаш бе единствената им надежда.
— И как ще докажем, че сме достойни? — попита Балог мрачно.
— Като не забравяме, че ловците на сенки бяха избрани — отвърна Хорас. — Не бива да забравяме, че ни е възложена свещена мисия. Ние сме онези, които първи се изправят пред лицето на злото, така че сме първи по важност. Нека долноземците сами се грижат за себе си. Ако сме единни, със силно водачество…
— Само че нямаме силно водачество — обади се Джесика Босежур, една от приятелките центуриони на Зара. — Имаме Джия Пенхалоу, а тя е омърсена от връзката на дъщеря й с елфи и нечистокръвни.
Някой ахна, разнесе се кискане. Всички очи се обърнаха към Хорас, ала той само поклати глава.
— Няма да изрека нито дума против консула ни — каза благопристойно.
Още шепот. Очевидно престорената лоялност на Хорас му беше спечелила още подкрепа. Кристина трябваше да положи усилие да не изскърца със зъби.
— Лоялността й към семейството й е разбираема, дори да я е заслепила — продължи той. — Онова, което има значение сега, са законите, които Клейвът ще приеме. Трябва да наложим по-стриктна регулация, а най-стриктна над феите.
— Това няма да спре краля на тъмните елфи — обади се Джесика, макар Кристина да имаше чувството, че тя не толкова се съмнява в Хорас, колкото иска да го подтикне да продължи.
— Важното е да попречим на феите и други долноземци да се присъединят към каузата на краля — обясни Хорас. — Ето защо трябва да бъдат държани под око и ако се наложи, да бъдат затваряни, преди да са имали възможност да ни предадат.