Кожата под очите й беше лъскава и опъната, там, където сълзите бяха оставили следи, които не можеше да бъдат отмити.
Сякаш имаше двама Джулиъновци. Единият беше Джулиън Преди, онзи, който би се пресегнал, за да разроши косата й, да я утеши. Джулиън Сега не го направи. Той остана неподвижен, докато множеството се раздели, за да направи място на погребалната процесия, и видя как Хелън вдигна Тави.
— На седем години е — каза й. — Прекалено голям е, за да го носят навсякъде.
Хелън го погледна полуизненадано, полуукорително, но не каза нищо. Мълчаливите братя минаваха между тях с погребалните носилки и семейство Блекторн застина, докато въздухът се изпълни с напева на нефилимите.
Ave atque vale, Ливия Блекторн. Здравей и сбогом навеки.
Дру притисна юмруци в очите си и Ейлийн обви ръка около нея, Джулиън се огледа за Тай. Беше по-силно от него.
Марк беше отишъл при него и му говореше нещо. Кит стоеше от другата му страна, с ръце в джобовете, прегърбени рамене и отчаян вид. Самият Тай се взираше в носилката на Ливи, а върху бузите му грееха две алени петна. Докато идваха насам, беше обсипал Джулиън с въпроси (Кой я докосна в Града на тишината? Измиха ли я от кръвта? Сресаха ли косата й? Свалиха ли й медальона? Оставиха ли те да вземеш дрехите й? Кой избра роклята, в която ще я погребат? Затвориха ли очите й, преди да ги превържат с копринената лента?), докато Джулиън не стигна на крачка от това да му се сопне.
Стълби бяха подпрени на кладите, които представляваха огромни купчини от цепеници и подпалки. Един Мълчалив брат взе тялото на Ливи и пое по стълбата. Когато стигна до върха, положи внимателно тялото й; на съседната клада друг Мълчалив брат правеше същото с Робърт Лайтууд.
Даяна също беше застанала до Тай. В яката й беше втъкнато бяло цвете, бледо на фона на тъмната й кожа. Каза тихичко нещо на Тай и той вдигна очи към нея.
Джулиън изпитваше физическа болка, сякаш някой го беше ударил в корема и едва сега си връщаше дъха. Усещаше окървавената лента плат около китката си като огнен обръч.
Ема. Потърси я в множеството и я видя, застанала до Саймън. Кристина беше до тях.
Бяха отместили стълбите и Мълчаливите братя пристъпиха напред със запалени факли. Пламъкът им беше достатъчно ярък, за да освети дори деня. Косата на Ема искреше, улавяйки сиянието му, докато Мълчаливите братя заемаха местата си около кладите.
— Тези пламъци, това изгаряне… — проговори Марк, който беше дошъл да застане до него. — В Дивия лов практикувахме небесни погребения.
Джулиън го погледна. Лицето му беше зачервено, светлите му къдрици — разрошени. Траурните му руни обаче бяха положени грижливо и прецизно, което означаваше, че не си ги беше направил сам. Бяха красиви и деликатно изрисувани — дело на Кристина.
— Оставяхме телата върху ледници или на върха на високи дървета, та птиците да ги изкълват до кости.
— Какво ще кажеш да не предлагаш нещо такова на никой друг на това погребение? — рече Джулиън.
Марк потръпна.
— Извинявай. Невинаги знам какво е уместно да кажа.
— Когато не си сигурен, не казвай нищо. Буквално. Най-добре изобщо не говори.
Марк го погледна по същия начин, по който и Хелън преди малко, наполовина наранено, наполовина изненадано, но преди да успее да каже каквото и да било, Джия Пенхалоу, облечена в ослепително бели церемониални одежди, заговори:
— Ловци на сенки — каза и дълбокият й глас се разнесе над Нетленните поля. — Сполетя ни огромна трагедия. Един от най-верните слуги на Клейва, Робърт Лайтууд, беше посечен в Залата на Съвета, там, където винаги е властвал Законът.
— Да не повярва човек. Нито дума за това, че беше предател — измърмори някой в множеството.
Зара.
Думите й бяха последвани от изблик на кикот като изригнал чайник. Приятелите й Мануел Вилялобос, Саманта Ларкспиър и Джесика Босежур образуваха плътен кръг около нея.
— Не мога да повярвам, че са тук.
Беше Ема. Незнайно как, тя бе застанала до него. Джулиън не помнеше как се беше приближила, но реалността примигваше пред него като обектива на фотоапарата, който се отваряше и затваряше. Като че ли се сепна мъничко, когато той не отговори, но после се отдалечи в множеството, сръгвайки Гладстоун, за да го отмести от пътя си.
— Освен това една от най-младите и най-обещаващите сред нас беше убита, кръвта й беше пролята пред очите ни — каза Джия в същия миг, в който Ема стигна до Зара и приятелите й.
Зара подскочи лекичко назад, а после опита да скрие загубата на самоувереността си с яростен поглед. Сякаш Ема я вълнуваше нейната самоувереност, помисли си Джулиън. Тя посочи първо Зара, а после семейство Блекторн и Тай, докато гласът на Джия отекваше над поляната: