Тай бе започнал да се катери по погребалната клада на сестра си. Не изглеждаше лесно — дърветата бяха подредени така, че да горят добре, а не за да се катериш по тях, ала въпреки това Тай успяваше да открие къде да се залови. Вече се беше изкачил доста високо и Кит усети как го пронизва страх при мисълта за това какво щеше да стане, ако една от цепениците се измъкнеше и той паднеше.
Понечи да тръгне след него, без дори да се замисли, но беше спрян от ръка, дръпнала го назад за яката.
— Не. Не ти.
Върху изопнатото лице на Даяна се бяха вдълбали мрачни линии. Не ти. Кит разбра какво имаше предвид само след миг. Джулиън Блекторн вече тичаше, блъсвайки настрани инквизитора (който изписка възмутено), хвърли се към кладата и се закатери след брат си.
— Джулиън! — изкрещя Ема, но се съмняваше, че той бе в състояние да я чуе.
Сега вече всички крещяха — стражите на Съвета, събралите се ловци на сенки, консулът и инквизиторът. Зара и приятелите й ревяха от смях, сочейки към Тай. Той почти беше стигнал до върха и като че ли не чуваше никого и нищо около себе си, докато се катереше с упорита интензивност. Под него Джулиън, който се катереше по-предпазливо, не можеше да се мери със скоростта му.
Единствено членовете на семейство Блекторн бяха напълно мълчаливи. Ема понечи да тръгне към кладата, но Кристина я улови за китката, клатейки глава.
— Недей… не е безопасно, по-добре е да не отвличаш вниманието на Джулиън…
Тай стигна до платформата на върха на кладата и приседна там, до тялото на сестра си. От гърлото на Хелън се изтръгна тихичко скимтене.
— Тай.
На върха на кладата нямаше никаква защита от вятъра и косата на Тай се развяваше около лицето му, когато той се наведе над Ливи. Изглеждаше така, сякаш докосва сключените й ръце. Ема почувства вълна от съчувствена скръб като удар в корема, последвана от прилив на тревога.
Джулиън стигна до платформата и коленичи до брат си. Приличаха на две бели шахматни фигури, единствено косите им, тази на Тай — малко по-тъмна на цвят, ги различаваха.
Ема почувства ударите на сърцето в гърлото си. Това бе едно от най-трудните неща, които беше правила в живота си — да не се втурне към кладата, за да се покатери на върха й. Всичко друго, освен Джулиън и Тай, й се струваше невероятно далечно, дори когато чу как Зара и приятелите й се кикотят, че Мълчаливите братя трябвало да запалят кладата, да изгорят Тай и Джулиън заедно с Ливи, след като толкова искали да бъдат с нея.
Почувства как до нея Кристина настръхна. Марк вървеше през тревата към двете клади. Сега Зара и приятелите й злословеха нещо за него, за заострените му уши, за елфическата му кръв. Марк крачеше с наведена глава, решително и Ема не бе в състояние да издържа повече: отскубна се от Кристина и се втурна през тревата. Ако Марк щеше да се покатери след Джулиън и Тай, тя също щеше да го стори.
Зърна Джия, застанала до Мерис и Джослин — и трите бяха като вкаменени, ужасена жива картина. Ловците на сенки не правеха такива неща. Не превръщаха скръбта в зрелище. Те не крещяха, не беснееха, не рухваха, нито се прекършваха, не се катереха по погребални клади.
Джулиън се беше навел и беше уловил лицето на брат си между дланите си. Беше невероятно нежна картина, въпреки мястото, където се намираха. Ема можеше да си представи колко му е трудно: мразеше да показва чувствата си пред някого, комуто не можеше да има доверие, ала в този миг като че ли не мислеше за това, шепнеше нещо на Тай, допрял чело до неговото.
— Стълбите — каза Ема на Марк и той кимна, без да задава въпроси.
Минаха покрай неколцина зяпачи и грабнаха една от тежките стълби, които Мълчаливите братя бяха отнесли на Полето, подпирайки я до кладата на Ливи.
— Джулиън — повика го и видя как той погледна надолу към нея, докато двамата с Марк държаха здраво стълбата.
Някъде отзад Хорас им крещеше да се махнат, заповядваше на стражите да дойдат и да смъкнат двете момчета. Никой обаче не помръдваше.
Джулиън докосна Тай по бузата и Тай се поколеба, вдигайки ръце, за да го прегърне за миг. След това ги отпусна и последва Джулиън надолу по стълбата. Когато стъпи на земята, Джулиън остана там, вдигнал очи нагоре, готов да улови брат си, ако падне.
Тай също слезе и се отдалечи от кладата, без дори да спре да си поеме дъх, отправяйки се към Кит и Даяна през тревата.
Някой им крещеше да махнат стълбата, Марк я нарами и я отнесе при Мълчаливите братя, докато Ема улови Джулиън за китките и го издърпа нежно настрани от кладите.