Джейс пристъпи напред пръв, облечен в бойно яке със златни руни, и протегна ръка на Алек.
— Аз ще бъда suggenes на Александър Лайтууд — заяви той гордо.
Магнус изпитваше към Джейс онова, което бе изпитвал към мнозина ловци на сенки през годините, били те от рода Феърчайлд, Херондейл, Карстерс или някой друг: привързаност и едва доловимо раздразнение. Ала в моменти като този, когато обичта на Джейс към Алек грейваше истинска и безгранична, той изпитваше единствено благодарност и топлота.
Алек улови ръката на Джейс и двамата поеха по пътеката от светлина. Магнус понечи да ги последва (магьосниците нямаха традицията да бъдат съпровождани до олтара от suggenes), но Катарина пристъпи напред с усмивка и улови ръката му.
— Победих общия ни зелен врагоприятел за привилегията да те съпроводя. — Тя кимна с глава към един бесен на вид Рейгнър. — Хайде де, да не мислеше, че ще те оставя да отидеш до олтара сам? Ами ако се уплашиш и избягаш?
Магнус се засмя, докато минаваха покрай познати лица: Мая и Бат, Лили, върху чиято глава имаше леко накривен венец, Хелън и Ейлийн, които подсвиркваха и ръкопляскаха. Хелън носеше синя лента около китката си, както и златни руни по дрехите, също като Марк.
— Никога не съм бил по-сигурен за каквото и да било.
Катарина му се усмихна.
— Никакви съмнения?
Бяха стигнали до края на осветената пътека. Алек чакаше на платформата заедно с Джейс. Зад тях бе океанът, ширнал се сребристосин като магията на Магнус, чак до хоризонта. Най-близките им приятели бяха застанали около платформата: Клеъри, с ръце пълни със сини и жълти цветя, Изабел, която държеше Макс и преглъщаше сълзите си, Саймън, грейнал в усмивка, Мерис с Рафи до себе си: той изглеждаше сериозен, сякаш осъзнаваше значимостта на случая. Джия Пенхалоу стоеше там, където в една мунданска церемония би стоял свещеникът, с Кодекса в ръка. Всички си бяха наметнали шалове или тънки копринени сака, покрити със златни руни; копринени транспаранти висяха в небето, изрисувани с руните за обич и вяра, обвързване и семейство.
Магнус погледна Катарина.
— Никакви съмнения.
Тя стисна ръката му и отиде да застане до Джия. Около платформата имаше още един кръг: семейство Блекторн и приятелите им бяха тук, скупчени близо един до друг. Джулиън се усмихваше с бавната си, тиха усмивка на Магнус; Ема сияеше от щастие, когато той прекоси дървената платформа и застана срещу Алек.
Алек протегна ръце и Магнус ги улови. Погледна в сините очи на Алек, със съвсем същия цвят като неговата магия, и усети как го залива огромно спокойствие, покой, какъвто не бе познавал никога.
Никакви съмнения. Не беше нужно да се вглежда в душата си. Беше го правил хиляда, десет хиляди пъти, през всичките години, откакто познаваше Алек. Не защото се съмняваше, а защото го изумяваше това, че не се съмнява. През целия си живот никога не бе познавал подобна сигурност. Живял бе щастливо и не съжаляваше за нищо, направил бе поезия от удивленията и странстванията си, живял бе необвързан и се бе опивал от свобода.
А после беше срещнал Алек. Беше се почувствал привлечен от него по начин, който не би могъл да обясни или предвиди: искал бе да види Алек да се усмихва, да бъде щастлив. Гледал бе как той се превръща от срамежливо момче с тайни в горд мъж, който се изправя срещу света открито и без страх. Алек го беше дарил с вярата, че е достатъчно силен, за да направи щастлив не само него, но и цяло семейство. И в тяхното щастие Магнус се бе чувствал не просто щастлив, а обгърнат в невъобразимо блаженство.
Някои биха го нарекли присъствието на Бог.
За Магнус това бе просто Александър Гидеон Лайтууд.
— Да започваме — каза Джия.
Ема се бе изправила на пръсти от вълнение. Всички бяха знаели, че на плажа ще има сватба изненада, или поне щеше да бъде изненада за Магнус. Ако Алек бе изпитвал безпокойство, се беше справил успешно с това да го скрие. На никой друг и през ум не му бе минало, че Магнус би могъл да откаже, но Ема помнеше треперенето на ръцете му по-рано и сега преливаше от щастие, че всичко се беше наредило.
Джейс пристъпи напред, за да помогне на Алек да облече тъмносиньо сако, покрито със златни руни, докато Катарина намяташе кобалтово-златно копринено сако около раменете на Магнус.
А после двамата отстъпиха назад и множеството притихна.
— През вековете — поде Джия — е имало много обвързвания между ловци на сенки и долноземци, които са били признати като такива. Настъпи обаче нова епоха, а с всяка нова епоха идват и нови традиции. Тази вечер, докато Магнус Бейн и Алек Лайтууд свързват живота и сърцата си, ние сме тук, за да признаем този съюз. Да станем свидетели на сливане на две души в едно. — Тя се прокашля. Изглеждаше доста изпита, като в Залата на Съвета, но далеч не толкова уморена. Върху лицето й имаше удоволствие и гордост, докато обхождаше с поглед събралата се групичка. — Александър Гидеон Лайтууд. Откри ли онзи, когото душата ти обича?