Беше въпрос, който се задаваше на всяко бракосъчетание: част от нефилимската церемония от хиляда години. Множеството притихна в тишина на святост, на това да бъдат свидетели и да споделят свещен ритуал. Ема посегна към ръката на Джулиън и той я притегли към себе си. Имаше нещо в начина, по който Магнус и Алек се гледаха. Ема бе очаквала да се усмихват, но и двамата бяха сериозни: гледаха се така, сякаш другият сияеше като пълна луна, засенчила всички звезди.
— Открих го — отвърна Алек. — И никога няма да го оставя.
— Магнус Бейн — продължи Джия и Ема се зачуди дали това не бе едва вторият път в историята, в който този въпрос бе задаван на магьосник. — Отиде ли сред часовоите и в градовете на света? Откри ли онзи, когото душата ти обича?
— Открих го — отговори Магнус, без да откъсва очи от Алек. — И никога няма да го оставя.
Джия наклони глава на една страна.
— Време е за размяната на руни.
Това бе моментът, когато, в една традиционна церемония, ловците на сенки щяха да нарисуват един на друг брачните руни и да изрекат брачните си обети. Само че Магнус не можеше да носи руни. Те щяха да изгорят кожата му. Озадачена, Ема видя как Джия сложи в ръката на Алек нещо, което проблесна златно.
Алек дойде по-близо до Магнус и Ема видя, че държи златна брошка с формата на руната за бракосъчетание. Докато се приближаваше до Магнус, Алек изричаше нефилимските обети: Тя е пламък много силен. Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. — Той закачи брошката над сърцето на Магнус, без нито за миг да откъсва сините си очи от лицето му. — Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт46; И ние сме обвързани: по-силно от пламъка, по-силно от водата, по-силно от самата смърт.
Магнус, впил очи в Алек, положи ръка върху брошката. Сега бе негов ред: Алек разтвори сакото и нави ръкава си. Сложи стили в ръката на Магнус и улови пръстите му в своите. Преплел ръцете им, Алек нарисува руната за брачен съюз върху собствената си кожа. Ема предположи, че другата руна, онази над сърцето, ще бъде поставена по-късно, насаме, както се правеше обикновено.
Когато я завърши, руната остана да изпъква, ярка и черна, върху кожата му. Никога нямаше да избледнее. Никога нямаше да изчезне, вечен символ на любовта му към Магнус. Ема почувства мъчителен копнеж дълбоко в душата си, там, където живееха неизречените надежди и мечти. Всеки би бил щастливец да има нещо като това, което имаха Магнус и Алек.
Магнус свали бавно ръка, все така уловена в тази на Алек. Взря се в руната върху кожата на Алек като замаян, а Алек отвърна на погледа му, сякаш никой от двамата не бе в състояние да извърне очи.
— А сега пръстените — каза Джия и гласът й сякаш извади Алек от сън.
Джейс пристъпи напред и сложи един пръстен в шепата на Алек и друг — в тази на Магнус, прошепвайки им нещо, което ги накара да се разсмеят. Саймън потъркваше гърба на Изабел, която подсмърчаше още по-силно, а Клеъри се усмихваше в цветята си.
Ема се радваше, че си беше сложила руна за нощно виждане. Благодарение на нея успя да различи, че пръстените бяха семейни пръстени на рода Лайтууд, с традиционните пламъци от външната страна и думи, гравирани от вътрешната.
— Aku cinta kamu — прочете Магнус на глас и се усмихна на Алек, ослепителна, широка като света усмивка. — Любовта ми за твоята, сърцето ми за твоето, душата ми за твоята, Александър. Сега и завинаги.
Катарина се усмихна на онова, което трябва да бяха познати думи. Магнус и Алек сложиха пръстените един на друг и Джия затвори книгата си.
— Александър Лайтууд-Бейн. Магнус Бейн-Лайтууд. Вече сте омъжени — каза тя. — Нека се възрадваме!
Двамата мъже се прегърнаха и събралото се множество заликува: всички викаха и се прегръщаха, и танцуваха, а небето над тях бе обляно в златна светлина, когато Рейгнър, който най-сетне беше престанал да се цупи, изпълни въздуха с фойерверки, изригващи във формата на сватбени руни. А насред всичко това Магнус и Алек се прегръщаха силно и пръстените им грееха като късчета от ново слънце, показващо се над хоризонта.