Сватбената церемония се беше превърнала в парти, разгорещените гости се бяха пръснали по целия плаж. Рейгнър беше измагьосал отнякъде едно пиано и Джейс свиреше, наметнал сакото на раменете си като блус музикант от миналото. Клеъри бе седнала върху пианото и хвърляше цветя във въздуха. Нефилими и долноземци танцуваха босоноги по пясъка, отдадени на музиката. Магнус и Алек танцуваха близо един до друг, с децата между себе си, щастливо семейно ядро.
Даяна и Гуин бяха седнали на известно разстояние от там. Гуин й беше постлал плаща си, жест, който я беше трогнал: плащът на предводителя на Дивия лов беше могъщ предмет, но той като че ли нямаше нищо против да го използва като плажно одеяло.
Даяна бе екзалтирана, олекнала от щастие. Докосна Гуин по китката и той й се усмихна.
— Хубаво е да видиш толкова много щастливи хора. Заслужават го — каза той. — Не само Магнус и Алек, но Марк и Кийрън, и Кристина.
— И Ема и Джулиън. Винаги съм се чудила… — Даяна не довърши. Поглеждайки назад сега, разбира се, любовта им изглеждаше очевидна.
— Предполагах го. Гледаха се един друг така, както аз гледам теб. — Гуин наклони глава на една страна. — Радвам се, че сега са щастливи. Всички верни сърца го заслужават.
— Ами предводителят на Дивия лов? Ами неговото щастие? — попита Даяна.
Гуин дойде по-близо до нея. Вятърът откъм океана беше хладен и той уви по-плътно шала около врата й.
— Твоето щастие е мое. Изглеждаш замислена. Ще ми кажеш ли какво става в главата ти?
Даяна зарови пръсти в хладния пясък.
— Толкова дълго живеех в такава тревога. Пазех всичко в тайна — това, че съм трансджендър, това, че използвах мунданска медицина — защото се страхувах. Ала сега казах на всички. Всички знаят и нищо ужасно не се случи. — Усмивката й беше горчиво-сладка. — Целият ни свят бе преобърнат с главата надолу и сега моите тайни ми се струват толкова незначителни.
Два дни след като се прибраха от Идрис, Даяна беше събрала обитателите на Лосанджелиския институт и беше разказала историята си на всички, които бяха важни за нея. Ясно бе дала да се разбере, че това не е тайна от консула. Вече беше говорила с Алек, който веднага си беше признал, че знае по-малко, отколкото смята, че би трябвало, за трансджендър нефилимите (както и за мунданите), но определено искаше да научи повече.
Направила бе всичко както трябва, казал бе Алек; опазила бе техните тайни от мунданските лекари и с нищо не бе изложила на риск ловците на сенки. Съжаляваше единствено за това, че бе живяла в страх, както самият той някога.
— Но вече не — заявил бе с осезаема убеденост. — Клейвът открай време се грижи за силата на ловците на сенки, но не и за тяхното щастие. Ако успеем да променим това…
Даяна бе обещала да работи заедно с него. Семейство Блекторн бяха реагирали на историята с обич и съчувствие, а що се отнасяше до всички останали, те можеха да научат или не. Не дължеше нищо никому.
— Усмихваш се — отбеляза Гуин.
— Имах две тайни. Сега нямам нито една. Свободна съм като вятъра.
Гуин улови лицето й в големите си ръце.
— Прекрасна моя, любима моя. Заедно ще яздим вятъра.
Към звуците на пианото се беше присъединила флейта. Свиреше, колкото и да бе изненадващо, Кийрън. Бива си го, помисли си Джулиън, докато Саймън се присъединяваше към тях с китарата си. Може би тримата биха могли да създадат най-странната група на света.
Ема и Кристина танцуваха заедно, превивайки се от смях. Джулиън не искаше да ги прекъсва: знаеше, че времето им заедно е скъпо, преди двамата с Ема да заминат. Позволи си да погледа Ема за миг (беше прелестна на сребристобялата светлина на факлите, косата и кожата й сияеха в злато като сватбените руни), преди да си запроправя път между танцуващите към мокрия пясък, където вълните миеха брега.
Тай и Дру стояха близо един до друг. Тай се беше навел, за да обясни на по-малката си сестра какво кара вълните да искрят и проблясват.
— Биолуминесценция — тъкмо казваше. — Малки животинки в океана. Те светят, като подводни светулки.
Дру надникна във водата със съмнение.
— Не виждам никакви животни.
— Те са микроскопични. — Тай загреба шепа морска вода, тя сияеше в ръцете му, сякаш държеше разпилени диаманти. — Не можеш да ги видиш. Можеш да видиш единствено светлината, която пръскат.
— Исках да поговоря с теб, Тай — каза Джулиън.
Тай вдигна глава, очите му бяха загледани в една точка вляво от лицето на Джулиън. Медальонът на Ливи блещукаше на гърлото му. Започваше да изглежда по-голям, помисли си Джулиън с жегване на болка. От детската закръгленост на лицето и ръцете му не бе останала и следа.