Дру им отдаде шеговито чест.
— Говорете си. Аз ще отида да видя дали Лили иска да ме научи как да танцувам чарлстон.
И тя се отдалечи, като подскачаше, разпръсквайки блещукащи искри.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да замина? — попита Джулиън. — Ема и аз. Не е нужно да го правим.
Тай, разбира се, знаеше, че Джулиън заминава на годината си за пътуване. Това не беше тайна за никого. Само че от цялото семейство Тай бе този, който най-много мразеше промените, и на Джулиън му беше трудно да не се притеснява.
Тай погледна към Магнус и Алек, които люлееха Макс между себе си, докато той се давеше от смях.
— Искам да отида в Сколоманса — заяви неочаквано.
Джулиън се сепна. Вярно бе, че Сколомансът отново отваряше врати, с нови преподаватели и нови класове. Нямаше да бъде както преди. И все пак.
— Сколомансът? Няма ли Академията да е по-добре? Ти си само на петнайсет.
— Винаги съм искал да мога да разгадавам мистерии — каза Тай. — А хората, които разгадават мистерии, те знаят много неща. В Академията няма да ме научат на нещата, които искам да знам, но в Сколоманса ще мога да избирам какво да уча. Той е най-доброто място за мен. Ако не мога да бъда парабатай на Ливи, ето какво искам да бъда.
Джулиън се опита да измисли какво да каже. Тай не беше детето, което той отчаяно бе искал да защити. Беше преживял смъртта на сестра си, а после и огромна битка. Беше се бил с Ездачите на Манан. През целия му живот, Джулиън се бе опитвал да му помогне да овладее уменията, от които щеше да се нуждае, за да води щастлив живот. Знаел бе, че в крайна сметка ще се наложи да го остави да си отиде, така че да може да води този живот.
Просто не бе очаквал този момент да настъпи толкова скоро.
Сложи длан върху гърдите на Тай.
— В дъното на сърцето си това ли искаш?
— Да. Това искам. Рейгнър Фел ще преподава там, както и Катарина Лос. Непрекъснато ще си идвам вкъщи. Благодарение на теб съм достатъчно силен, за да го направя, Джулиън. — Тай сложи ръка върху тази на брат си. — След всичко, което се случи, го заслужавам.
— Искам само да знаеш, че домът винаги ще те очаква — каза Джулиън.
Очите на Тай бяха сиви като океана.
— Знам.
Небето беше пълно с искри — сини и златни, и пурпурни, блещукащи като лудуващи светулки, докато сватбените фойерверки угасваха. Издигаха се от брега чак до скалите, където Кит стоеше с Джем и Теса от двете си страни.
Беше сцена едновременно позната и непозната. Беше ги умолявал за това: едно бързо пътуване с Портал, за да види Лосанджелиския институт за последен път. Чудил се бе какво ще бъде; с изненада установи, че му се струва, че би могъл просто да се присъедини към сватбеното парти и да заеме мястото си до Джулиън и Ема, и Кристина, и останалите. Дру щеше да му се зарадва. Всички щяха да му се зарадват.
Ала мястото му не беше тук. Не и след онова, което се беше случило. Мисълта отново да види Тай болеше твърде много.
Не че не можеше да го види. Виждаше ги всички: Дру в черната си рокля, танцуваща със Саймън, Марк и Кристина, които си бъбреха с Хайме, и Кийрън, който учеше Диего на някакъв причудлив елфически танц, Ема с коса като водопад от кехлибарена светлина и Джулиън, който вървеше по плажа към нея. Те винаги вървяха един към друг, тези двамата, като магнити. Чул бе, че сега са двойка, и тъй като никога не бе разбирал неясното правило, че „парабатаите не може да се влюбват“, се радваше за тях. Виждаше също Ейлийн и Хелън; Ейлийн държеше бутилка шампанско и се смееше, а Хелън бе прегърнала Тави и го въртеше. Виждаше Даяна и Гуин, който бе преметнал закрилнически ръка около рамото на своята дама. Виждаше Алек, легнал на пясъка до Джейс и потънал в разговор, както и Клеъри, която си приказваше с Изабел, и Магнус, танцуващ с двамата си синове на лунната светлина.
Виждаше ги всички и разбира се, виждаше Тай.
Тай стоеше до ръба на водата. Не би искал да е близо до шума и светлините, и виковете и Кит ненавиждаше това, че дори сега му се искаше да слезе на брега и да отведе Тай настрани, да го защити от всичко, което би могло да го разстрои. Само че той не изглеждаше разстроен. Стоеше с лице към проблясващите вълни. Всеки друг би си помислил, че си играе в биолуминесцентната вода самичък, ала Кит виждаше, че не е сам.
Момиче в дълга бяла рокля, с блекторновска кестенява коса, се рееше босоного над водата. Танцуваше, невидимо за всички, освен за Тай и Кит, който виждаше дори онова, което не искаше да види.