И всеки път, когато погледнеше към нея, бе както когато бе на шестнайсет години. Все още бе като удар в слънчевия сплит, сякаш не му достигаше въздух.
Алек проследи погледа му и усмивка подръпна крайчеца на устните му.
— Клеъри — извика той. — Ела да прибереш мъжа си. Мисля, че заспива.
Джейс се опита да протестира, ала твърде късно. Клеъри вече идваше към тях във вихрушка от син шифон, а очите й танцуваха. Протегна ръка, за да му помогне да се изправи.
— Време за сън? — каза.
Джейс я погледна. Изглеждаше толкова дребна, толкова деликатна. Кожата й имаше перлен цвят, осеяна с лунички, като куклена. Ала той знаеше колко бе силна в действителност. Познаваше стоманата, която се криеше под мекотата й.
— Никога не съм бил по-буден — каза с нисък глас. Спомняше си отдавна отминала нощ, една оранжерия, цвете, което цъфтеше само в полунощ.
Клеъри се изчерви. Знаеше, че си спомня същото. Тя се озърна наоколо, ала никой не ги гледаше. Над брега се спускаше тишината на затихващото парти.
Тя го подръпна за ръката.
— Да се поразходим.
Винаги имам нужда от теб. Споменът стана по-мрачен. Къща, която рухваше, Джейс, вкопчен в Клеъри насред пепелта и прахта на разрухата. Не знаеше защо се бе изгубил в спомени тази нощ, помисли си, докато вървеше с Клеъри покрай водата, ръката му държеше нейната. Може би беше заради сватбата — сватбите изпълваха хората с носталгия. Не че му липсваше времето, когато беше вярвал, че двамата с Клеъри никога няма да бъдат заедно. Ала понякога си мислиш за това колко много е останало зад теб, без дори да забележиш, че си е отишло.
Клеъри го издърпа зад една дюна, скривайки ги от брега. Ниска трева поскърцваше под краката му, докато идваше по-близо до нея. Винаги имаше нетърпение при мисълта да целуне Клеъри. Тя винаги го гледаше с толкова широко отворени очи, копнеещи и палави.
Тя сложи ръка на гърдите му.
— Още не — каза и извади стилито си.
— И ето че идва ред на фетишите. Трябваше да се досетя, че този ден ще дойде.
Тя направи физиономия насреща му.
— Задръж малко, здравеняко — каза и се залови да рисува във въздуха с бързи, познати движения. Появи се Портал, синьо-зелен и греещ.
— Изключително грубо е да се измъкваш тайно от сватба — отбеляза Джейс, надниквайки в Портала. — За какво е всичко това?
— Ще се извиня на Магнус и Алек, като им подаря хавлии с монограм — каза Клеъри и като го улови за ръка, прекрачи в Портала.
Клеъри рядко ходеше в оранжерията, не защото не я харесваше, а защото за нея тя беше специално място. Мястото, където за първи път беше осъзнала, че обича Джейс. Мястото, където наистина беше почувствала магия — не просто знаеше, че съществува, а я бе почувствала по начин, който сякаш отваряше света за невероятни възможности.
Оранжерията си беше същата. Докато прекрачваха през Портала, въздухът се изпълни с уханието на нощни цветя. Когато за първи път я беше видяла, си бе помислила, че не е подредена добре. Сега обаче знаеше, че пътеките, лъкатушещи между зеленината, оформят руната за късмет.
Пое си дълбоко дъх, надявайки се късметът да бъде на нейна страна.
Джейс се огледа развеселено наоколо, докато и последното блещукане на Портала угасваше зад него. Всичко цъфтеше, имаше изобилие от цветя от цял свят: наситено розов хибискус, бяла бругманзия, сини хортензии, оранжеви и жълти невени.
Самият Джейс беше златен на лунната светлина, струяща през прозорците, а синьо-златното му официално сако подчертаваше изящните очертания на тялото му. Клеъри потрепери. Толкова беше красив.
— Почти съм сигурен, че Магнус и Алек вече имат хавлии с монограм — каза той.
— Готварска лопатка? — предложи Клеъри. — Чукче за карамел?
— Казваш такива секси неща.
Остави я да го поведе по пътеката между безсмъртничетата, покрай гранитните пейки. След няколко минути вече бяха открили разчистеното място под сребристозеленото дърво, където водата блещукаше в малко каменно езерце.
Сега тук нямаше никой и Клеъри го чу да си поема рязко дъх. Мястото беше преобразено. Беше застлала земята с ярки копринени одеяла: наситено синьо, изумруденозелено, пищно златно. Свещи с магическа светлина горяха навсякъде, превръщайки прозорците в матово сребро.
Бутилка вино се охлаждаше в сребърна кофичка до корените на дървото. А в средата на всичко имаше дълъг, правоъгълен предмет, обвит в бял сатен.
— Ти си направила всичко това? — Джейс беше поразен. — За мен?
Клеъри сплете ръце пред себе си, за да им попречи да треперят.