— Моля те, предай на Изабел и Алек, че съжаляваме за загубата на баща им — рече Хелън. — Не искахме да се натрапваме. Тук сме, за да вземем Октавиан.
В този миг Магнус се появи откъм преддверието. Кимна им и като отиде при децата, взе Тави в прегръдките си. Макар че Тави ставаше прекалено голям, за да го носят, но пък в много отношения той бе малък за годините си — сякаш рано познатата скръб бе съхранила нещо детинско у него. Когато Магнус дойде при тях, Хелън понечи да посегне към него, ала Тави протегна ръчички към Марк.
Леко изненадан, Марк пое братчето си в прегръдките си и Тави зашава в тях, уморен, но буден.
— Какво се е случило? — попита. — Всички плачат.
Магнус прокара ръка през косата си. Изглеждаше невъобразимо уморен.
— Нищо не сме му казали — обясни. — Преценихме, че би трябвало да го научи от вас.
Марк направи няколко крачки навън и Хелън го последва. Спряха в един квадрат, огрян от светлината, струяща от преддверието, и той пусна Тави на тротоара. Така съобщаваха лошите новини елфите — очи в очи.
— Ливи си отиде, дете — каза.
Тави изглеждаше объркан.
— Къде е отишла?
— Премина в Земите на сенките — обясни Марк.
Мъчеше се да намери думи; в царството на феите смъртта бе толкова различна от онова, което бе за хората. Синьо-зелените блекторновски очи на Тави се разшириха.
— Значи, можем да я спасим. Можем да тръгнем след нея, нали? Както те върнахме от земите на феите. Както ти отиде след Кийрън.
От Хелън се откъсна тих звук.
— О, Октавиан.
— Тя е мъртва — каза Марк безпомощно и видя как Тави потръпна при тези думи. — Животът на смъртните е мимолетен и… крехък пред лицето на вечността.
Очите на Хелън се наляха със сълзи.
— Марк. — Хелън коленичи на земята и протегна ръце към Тави. — Тя загина толкова храбро. Защитаваше Джулиън и Ема. Сестра ни… тя бе смела.
Сълзите потекоха по лицето на Тави.
— Къде е Джулиън? — попита. — Къде отиде?
Хелън отпусна ръце.
— Той е с Ливи в Града на тишината… много скоро ще се върне… Нека те отведем у дома в къщата край канала…
— У дома? — повтори Тави с пренебрежение. — Нищо тук не е у дома.
Марк си даде сметка, че Саймън бе излязъл и стоеше до тях.
— Господи, горкото дете. Виж, Марк…
— Октавиан.
Беше Магнус, застанал на прага и свел поглед към обляното в сълзи момченце пред себе си. В очите му имаше изтощение, но и огромно състрадание: състраданието, което идва с преживените неизброими години.
Изглеждаше така, сякаш се канеше да добави нещо, но Рафи и Макс излязоха от къщата. Слязоха безмълвно по стълбите и се приближиха до Тави. Рафи бе почти толкова висок, колкото него, макар да беше едва на пет години. Протегна ръце, за да прегърне Тави, Макс стори същото… и за учудване на Марк, Тави като че ли се отпусна мъничко и им позволи да го прегърнат, кимвайки, когато Макс му каза нещо тихичко.
Хелън се изправи на крака и Марк се зачуди дали и неговото лице има същото изражение на болка и срам. Срам, че не бяха в състояние да сторят повече, за да утешат малкия си брат, който почти не ги познаваше.
— Няма нищо — каза Саймън. — Виж, нали се опитахте.
— Но не успяхме — отвърна Марк.
— Не можете да излекувате скръбта — рече Саймън. — Един равин ми го каза, когато баща ми почина. Единственото, което лекува скръбта, са времето и обичта на хората, които държат на теб, а Тави ги има. — Той стисна лекичко рамото на Марк. — Грижете се за себе си. Shelo ted’u od tza’ar, Марк Блекторн.
— Какво означава това? — попита Марк.
— Това е благословия — обясни Саймън. — Още нещо, на което ме научи онзи равин. „Дано никога вече не познаеш друга скръб.“
Марк кимна в израз на благодарност, елфите знаеха колко ценни бяха благословиите, дадени от сърце. Ала въпреки това гърдите му си останаха свити. Не можеше да си представи, че скърбите на семейството му ще свършат скоро.
2
Разстилат морна глад води
Обзета от отчаяние, Кристина стоеше в изключително чистата кухня в къщата на Принсуотър Стрийт, копнеейки да имаше още нещо, което да може да разтреби. Измила бе съдове, които не се нуждаеха от миене. Избърсала бе пода и бе подредила масата. Сложила бе цветя във ваза, а после ги беше изхвърлила, след което ги беше извадила от боклука и отново ги беше сложила във вазата. Искаше да направи кухнята приятна, къщата — хубава, но нима някой щеше да го е грижа дали кухнята е приятна, а къщата хубава?