Тал се усмихна и се облегна на възглавниците.
— Взел си скромността на Ан и, както чувам, добрия й характер. Моите ланкони лошо ли се държаха с теб по време на пътуването.
— Ужасно — отвърна Роуан, усмихвайки се широко. — Нямат високо мнение за англичаните.
— Ланконите вярват само в себе си. — Загледа се в Роуан, сякаш искаше да запамети образа на русата му коса и сините очи. — Но ти ще ги промениш. Ще направиш онова, което аз не успях. Може би, ако Ан бе жива, щях да предприема нещо, за да въдворя мир, но загубих духа си, когато тя почина. Ланконите ще се избият едни други, ако не се съюзят. Толкова ще сме заети да се бием помежду си, че няма да видим кога следващият нашественик ще дойде зад планината. Вярвам в теб, момче.
Тал затвори очи, за да събере сили, а Роуан обмисляше задачата, поставена от баща му. Понеже Тал се бе влюбил в красива жена, вярваше, че синът, родил се от тази любов, е способен на велики дела. Роуан мечтаеше поне наполовина да вярва в себе си толкова, колкото вярваше баща му. Мисълта за предстоящото — да се пребори с твърдоглавите ланкони, да се опита да промени начина, по който от години разсъждаваха — му се струваше непосилна. Отново му се прииска да избяга. Обратно в Англия, където ще бъде в безопасност. Но тогава се сети за Джура. Може би, с Джура до себе си, наистина можеше да покори една държава.
— Татко — обади се Роуан, — наистина ли смяташ да се оженя за Силеан?
Тал отвори уморените си очи.
— Спрях се на нея още когато бе дете. Напомня ми за Ан — толкова овладяна и мила, а едновременно с това е със силен дух. Тя е капитан на женската гвардия. Толкова е силна, колкото е умна и красива. Ще ти бъде отлична съпруга.
— Да, сигурен съм, че ще бъде, но… — Роуан спря, стреснат от погледа на Тал. Тялото на стария мъж можеше и да умира, но не и умът, който бе напълно буден.
— Не си се оженил за англичанка, нали? В такъв случай децата ти ще бъдат повече англичани, отколкото ланкони.
— Няма никаква англичанка — отвърна Роуан натъртено, а баща му чакаше, пронизвайки го с поглед, който караше Роуан да се чувства неудобно на стола. Бе изпитал по-малко страх от Брокаин, отколкото от този възрастен мъж, който го наблюдаваше по този начин. Нищо чудно, че бе управлявал толкова дълго. — Мисля за друга жена. Тя май също е гвардейка и подходяща за моя съпруга. Името й е Джура.
Тал се отпусна назад върху кожите, сякаш изпитваше силна болка.
— Какви са чувствата ти към нея?
На Роуан му бе неловко, но се опита да контролира кръвта, която се устремяваше към лицето му. Желаеше Джура достатъчно страстно, за да рискува да разочарова баща си, заради когото бе направил всичко досега.
— Силни — успя да каже и с тази единствена дума изрази своя копнеж, желание и нужда от нея. Надяваше се баща му да разбере, че е готов да се бие за Джура.
Тал отново вдигна глава и се вторачи в сина си. В него имаше сила; силата на поколения ланконски крале.
— Когато видях Ан, бях готов да я открадна, ако английският крал неми я бе дал. Същото ли изпитваш към Джура?
Роуан си спомни страстта, с която отвръщаше на целувките му.
— Да. Същото.
— Не искам да знам как си я срещнал. Била е, не се съмнявам в това, на място, където не е трябвало да бъде, което е съвсем в стила й. О, сине мой, защо не се влюби в Силеан? Изборът на Джура ще създаде проблеми. Тя е темпераментна като брат си и вироглава като майка си. Майката на момичето се опита насила да се омъжи за мен след като роди Гералт. За да ме накаже, взе за съпруг най-верния ми боец, Йост, и превърна живота му в истински ад.
Тал спра, за да си отдъхне.
— Ако ти дам Джура, това ще породи много неприятности. Силеан ще стане твой враг, а ириалите я обичат и ще намразят теб, защото не си удостоил с честта си обичаната от тях жена. А и Джура е обещана на…
— Обещана? — възкликна Роуан.
— Да — отвърна Тал. — Тя трябва да се омъжи са сина на Брита, която ръководи вателите. Не върви да ядосваме Брита.
Роуан зяпна.
— Жена ръководи племето? — Той трябваше да се бие с жена? Да не би ланконите да си представяха, че ще води ръкопашен бой с нея?
Тал се усмихна на сина си.
— Тя използва ума си там, където ние, мъжете, прибягваме до сила. Ръководи, откакто съпругът й загина. Брита и без това мрази ириалите, мен и моята кауза и не върви да я разгневяваме повече. И без това ще имаш достатъчно трудности с хората, които подкрепят Гералт. Не можеш ли да премислиш и да се ожениш за Силеан? Или поне някоя друга? Джура е…
— Тази, която искам — заяви Роуан и решително стисна челюсти.