— Да, искаш мъж за съпруг — подкрепи я Джура разбиращо. — Желаеш някого като Дейр: висок, силен, здрав, интелигентен и…
Силеан се засмя.
— Да, на теб, най-близката ми приятелка, мога да призная, че от една страна се чувствам доста поласкана, но от друга — разсъждавам като безхарактерна жена. Дали този англичанин наистина има бяла коса? Кой ти каза?
— Тал — отвърна Джура. — Когато пийнеше, говореше за англичанката, за която така глупаво се бе оженил. Направи го веднъж дори пред майка ми, и баща ми я изведе от стаята. — Устните на Джура се свиха в гримаса, но това не я загрози. И двамата й родители бяха умрели, когато бе петгодишна; Тал я бе прибрал и отгледал в онази огромна каменна къща крепост, лишена от женско обкръжение. Когато една от перачките се бе намесила и поискала да попречи на Джура да си играе с острата брадва с дълга дръжка, от страх, че ще се пореже, Тал я бе изгонил.
— Тал ни разказваше повече, отколкото ние желаехме да узнаем за престоя му в Англия — продължи Джура. Силеан знаеше, че «ние» означава Джура, природения й брат Гералт и Дейр, израснал заедно с тях.
— Джура — прекъсна я Силеан рязко, — ще ядеш ли рибата или не? Ако ще го правиш — побързай, за да ми помогнеш да реша какво да взема за пътуването. Мислиш ли, че сестрата на сина на Тал ще бъде облечена в коприна? Ще бъде ли неотразимо хубава? Ще гледа ли на нас, ланконките, презрително, както преди две години направиха онези французойки?
Очите на Джура блеснаха.
— Тогава ще постъпим с нея, както постъпихме с тях — каза тя с пълна уста.
— Ти бе жестока тогава — отвърна Силеан, смеейки се. — Не можем да постъпим така с жена, която ще ми бъде зълва.
— Не изпитвам никакви угризения. Просто трябва да решим какво да предприемем, за да ги накажем за английското им високомерие. Разбира се, най-лесно би било да поведем този Роуан в битка и това ще го довърши. Или мислиш, че ще седи на облечен в кадифе стол, ще ние бира и ще наблюдава отдалеч? — Джура се изправи, ритна пръст върху огъня, след което нахлузи панталона и обу ботушите. — И Дейр ли ще дойде с теб?
— Да — Силеан се усмихна. — Ще трябва да се разделиш с него за няколко дни. Отиваме да пресрещнем този англичанин и да го придружим дотук. Мисля, че Тал се страхува зерните да не предприемат нещо. — Зерните бяха най-свирепото племе на Ланкония. Биеха се така самоотвержено, както поалените залягаха над книгите. Зерните нападаха всеки и по всяко време, а това което се разправяше, че правеха с пленниците си, караше и най-опитните бойци да потръпват.
— Ириалите не се страхуват от зерните — каза Джура гневно и се изправи.
— Да, но този принц е англичанин и като такъв смята, че е крал на цяла Ланкония.
Джура се ухили злорадо.
— Нека да отиде при Брокаин, вожда на зерните, и да обяви, че му е крал. Това ще сложи край на грижите ни. Тогава поне английският син на Тал ще бъде погребан в ланконска земя, тъй като, кълна се, ще заровим всяко късче на което Брокаин ще го насече.
Силеан се изсмя.
— Хайде, ела да ми помогнеш да избера какво да взема. Тръгваме след час, а трябва да се сбогуваш и с Дейр.
— Това ще отнеме доста повече време от час — заяви Джура многозначително, което накара Силеан отново да прихне.
— Може би ще прибягна до жизнеността на Дейр някоя самотна нощ, след като вече съм омъжена за този немощен англичанин.
— Това ще бъде нощта, когато ще умреш — заяви Джура спокойно, след което се усмихна. — Да се молим Тал да живее достатъчно дълго, за да види този свой мекушав английски син, да осъзнае грешката си и да я поправи. Гералт ще бъде наш крал, както е редно. Хайде, ще се надбягваме до градската стена.
Втора глава
С подпряна на ръката глава Роуан лежеше на западния бряг на реката Сиар и мързеливо наблюдаваше короните на дърветата. От кръста нагоре бе гол и слънчевите петна и сенки танцуваха върху мускулите на стомаха и гърдите, пробягвайки по тъмнорусите косми. Бе облечен само с късия, широк брич, който отчасти прикриваше силните, мускулести крака.
Външно изглеждаше спокоен, но това не бе за учудване, тъй като години наред се бе учил да прикрива чувствата си. Старият му учител, ланкон, никога не пропускаше случая да напомни на Роуан, че само наполовина е ланкон и че мекушавата, готова да захленчи английска половина трябва да бъде отстранена, потисната или заличена по някакъв начин. По думите на Фейлан, ланконите били по-твърди от желязо и непоклатими като планини, а Роуан бе само наполовина ланкон.