— О, Мойсей, какво направи ти!
— Допуснах непристойни мисли в съзнанието си — промълви той с надеждата да умилостиви Господ.
Ала небето придоби кървавочервен цвят и кървавочервени облаци го покриха. Дори стоманеният Мойсей се уплаши. Жена му, обзета от отчаяние, обряза бедния си син, докосвайки с кръвта му Мойсей и вратата на дома им.
— Стой настрана от мъжа ми! Той е добър човек. Вземи сина ми вместо него.
Мойсей се притули зад жена си, разбрал истинската слабост на подобните нему.
6
Мери Чой се върна в замразения апартамент към един часа, едва шест часа след последното й дежурство. През това време успя да поспи малко, да вземе оцетната си баня и да поработи върху документите, свързани с делото. Беше изявила желание за пълно работно време по разследването и беше убедена, че ще го получи.
Някои от жертвите, които беше оставила замразени на местопрестъплението, вече бяха идентифицирани. Сред тях преобладаваха имената на деца на известни и заможни хора. Мери набързо нахлузи термоизолационен костюм в полицейската кабина пред вратата. Нареди печатът на входната врата да бъде счупен и влезе сред синкавия студ, сковал вътрешността на жилището.
Миниатюрни арбайтери пълзяха, за да открият и най-дребните остатъци от мъртва човешка кожа и косми, заклещени в нишките по повърхността на килима.
По тези следи бяха идентифицирани всички жертви, както и самият Емануел Голдсмит. Наред с тях имаше и следи от четири непознати посетители, които са били на територията на жилището през последните тридесет и шест часа преди убийството.
Мери огледа внимателно всички мъртви лица, сякаш искаше да им каже последно сбогом.
Имената на жертвите по реда, в който беше настъпила смъртта, бяха: Августин Ретиг, Неона Уайт, Бети Ан Албигони, Ърнли Джийгър и Томас Финч. Останалите трима все още не бяха идентифицирани. Майката на Ретиг беше управител на Гребен Север Едно. Бащата на Уайт — собственик на „Уъркърс“ — най-голямата агенция, осигуряваща работни места на над двадесет и три милиона души, преминали терапия, както и на редица естествени таланти. Същата агенция беше предложила на Мери работа още преди тя да премине процеса на телесна трансформация. Тя обаче им беше отказала, защото полицейското управление работеше най-вече с техните конкуренти. Това беше поредното доказателство, че още в най-ранната си младост Мери знаеше къде отива. Бети-Ан беше дъщеря на известен издател не само от сферата на Литвид мрежите, но и на книжния пазар. Неговото издателство беше разпространило по-голямата част от трудовете на Голдсмит. Чичото на Финч беше в съвета на Хай Рийч. Джиигър беше кръщелник на Голдсмит, твърде обещаващ млад поет.
Червен прожектор, поставен върху рамото й, осветяваше помещението. Студът беше ужасен.
Финч, който беше убит последен, лежеше проснат по гръб на земята като пречупен кръст. Гърлото му беше жестоко разрязано. Раната започваше от лявата част на челюстта, достигайки чак до дясната ключица. Очите му бяха мъртвешки бели, изцъклени. Мери запази в съзнанието си всички грозни, свити от студа рани, всеки стъклен мъртвешки поглед, изпълнен със страх. Това беше мотивът й да се старае толкова много.
Щеше да поиска най-тежката присъда, включваща задължителна терапия, та дори и реконструкция на съзнанието. Ако, както сочеха всички улики, убиецът се окажеше Голдсмит, това в никаква степен нямаше да промени намеренията й. Литвид мрежите по цял свят нямаше да я оставят на мира дълго време, но сега не беше моментът да се тревожи за това.
Официалната причина за завръщането й на местопрестъплението беше да направи анализ на съдържанието на личния архив на заподозрения. Кабинетът му вече беше проверен, тъй като в него нямаше трупове. Заповедите за обиск, издадени от полицията и федералните власти, й осигуряваха достъп до всички аспекти от личния живот на Голдсмит. Поправките от времето на Рафкайнд, които още бяха в сила, й даваха пълното право да стори това. Тя лично бе против тях, но в създалата се ситуация щеше да се възползва. Това, което не би могла да открие тук, навярно би се изяснило след кратко посещение в Службата за Надзор на Гражданите „Овърсайт“. Голдсмит далеч не беше най-подреденият човек на света. Тя наклони главата си напред в широкия, подобен на балон скафандър, за да разгледа отблизо писалището му. Върху него имаше доста прилични модели на персонален компютър и клавиатура. До тях лежеше пакет царевични пръчици и половин чаша замръзнало вино. Целият плот беше обсипан с трохи. Имаше фиброролери и няколко модела мастилени писалки. Мери виждаше такива за пръв път. Малката купчина листа от рециклирана хартия беше разместена от неизвестна ръка. Хвърчащите листове бяха изписани ръкописно с мастило. Блокове памет лежаха близо до ръба на бюрото от кленова дървесина. Няколко от тях дори бяха изпопадали на земята. В съзнанието си видя как нечия ръка ги изважда по четири от вече празната кутия, за да ги подреди в ъгъла на бюрото. Последната партида пада на земята, без човекът да забележи. Тази картина говореше за пълна разсеяност.