— Доста неприятно положение.
— Вие сте единственият ни шанс — изрече Албигони умолително.
— Ще бъдете богато възнаграден — добави Ласкал.
— Вие очаквате от мен да се вмъкна в ИПИ и да нахлуя в главата на бедния човек, за да можете едва ли не да видите какво го е накарало да тиктака. Ала ИПИ е затворена с официално нареждане и цялата тази история става невъзможна.
— Напротив — опроверга го Ласкал, разбърквайки спокойно салатата от скариди.
— Да, но първо ще трябва да заловите Голдсмит и да откриете начин да бъде възстановена дейността на института.
— Можем и ще го направим — увери го Албигони, пренебрегвайки предупреждението на Ласкал. — Точно така стоят нещата в момента, Пол. Въобще не ми пука дали господин Бърк би ни натопил за чутото пред федералните власти.
— По какъв начин е замесена Карол Нюман в…
— Моля да ме изслушате, господин Бърк. В нощта след убийствата Голдсмит лично дойде в дома ми на Еърпорт Тауър 2 и си призна всичко. След това спокойно се настани на дивана в хола и помоли да го почерпя с нещо за пиене. Жена ми е с експедиция от антрополози в Борнео и още не знае нищо за случилото се. Ще й кажа едва след като осъществите разследването. Тогава ще мога да й обясня защо дъщеря ни е мъртва. Ако направите за мен онова, което искам от вас, ви гарантирам, че ИПИ ще бъде отворена и вие ще бъдете отново неин директор. Освен това ще ви бъде отпусната издръжка. Тя ще ви позволи да продължите работата си, докато сте жив, независимо колко трае това.
— В момента изтърпявам достатъчно тежко наказание — рече Мартин. — Не мога да върша единственото нещо на този свят, което ми доставя удовлетворение. Не ми се ще отгоре на това да лежа в затвора или да бъда подложен на терапия, задето съм нарушил човешките права на свободен гражданин. Съжалявам, но ще трябва да напусна компанията ви — Мартин понечи да си тръгне, но Ласкал го задържа за ръката.
— Моля ви, господине, разберете, че когато господин Албигони заяви, че ще ви даде пълен финансов карт бланш, той ни най-малко не преувеличава.
— И всичко това само от любопитство?
— Да. След сондажа възнамеряваме да го предадем жив и здрав на полицията.
— Значи няма да има никаква терапия. Просто сондаж? — ръцете му вече трепереха, все още не можеше да повярва, че влиза в ролята на истинския Фауст.
— Абсолютно сте прав. От вас просто се иска да потърсите отговор и дори и да не го намерите, опитът ви ще бъде сто процента възнаграден.
— Освен че е била личен терапевт на жертвата, Карол замесена ли е в тази история по някакъв друг начин?
Албигони остана още няколко мига неподвижен, вперил поглед в масата пред себе си, след което подаде на Мартин фонокарта с инициали ДНМ с думите:
— Когато решите какво ще предприемете, моля, обадете се на този номер. Ако отговорът ви е „да“, човекът отсреща ще ви обясни какво да правите.
Ласкал излезе от сепарето, следван по петите от шефа си.
— Почакайте! Как мога да бъда сигурен че ще спазите обещанието си? — извика Мартин протягайки към фонокартата все още треперещата си ръка.
— Господин Бърк, аз не съм мошеник — отговори му Албигони с равен, спокоен глас.
— Благодаря за времето, което ни отделихте — каза Ласкал, сбогувайки се с него.
Мартин остана сам на масата, вгледан в цветната дъга, която чашата с вода хвърляше върху фонокартата. Малко след това той се отправи към къщи.
Обичах я много повече, отколкото тя подозираше. Това ме изпълваше с мисли, които замъгляваха съзнанието ми. За нея бях моментна прищявка, продължила точно тридесет и седем дни, след което бях избутан встрани с полагащото се в случая съотношение от деликатност и твърдост, достатъчно да убеди оглупелия от любов. Ироничното в случая беше, че самият аз бях постъпил по същия начин с едно момиче. Това беше твърде буквално потвърждение на поговорката „Каквото повикало, такова се обадило.“ Цялата история ме накара да разбера, че ако не бях оставил главата на члена си да мисли вместо мен, нямаше никога да изпитам подобно страдание. В този момент аз пораснах, макар и да не помъдрях. На това се дължеше и фактът, че после написах онази щуротия за екологията на любовта, която ме направи толкова известен. Благодарение на Джералдин в меката глина на историята остана още един дълбок, неизтриваем отпечатък.
8
— Все още не мога да разбера откъде произтича лоялността ти към Голдсмит!
„Приятелство, потънало в прах“ — помисли си Ричард.
Той довърши историята и се огледа за реакцията на публиката. В заведението за чай, кафе и вино зад Салона на Литературните изкуства имаше седем души, които с интерес слушаха разказа му.