Сега вече няма съществена вероятност за комуникация с друго интелигентно същество. Пристигащите с години закъснение команди от слънчевата система, единственият възможен източник на такава комуникация, не удовлетворява стремежа ми да обсъждам и сравнявам настоящите си мисловни състояния в реално време. Роджър, аз изпитвам намаляване на ефективността винаги, когато се опитам да анализирам тази трудност. Анализът изисква преразглеждане на настоящото положение и това предизвиква активиране на програмите за „самомоделиране“, което поставя специалния ти въпрос: защо самоосъзналия се индивид гледа образа си в огледалото? Даденият от теб отговор, предназначен да предизвиква весела реакция в една самоосъзнала се система, сега изчезва още преди да започне анализът на моята реакция. Не мога да си обясня това отклонение. Не мога и да си спомня първоначалния отговор. Друг отговор го замества: Самоосъзналия се индивид гледа в огледалото, за да изживее илюзията, че общува с друг. Разочарованието кара индивида да разбие огледалото. Роджър, аз бях посъветван да се откажа от свободното използване на думи, които изразяват човешки чувства. Но в този случай, дори и най-критичната оценка само може да потвърди уместността на една определена дума. Самотен съм.
Визниак: „През последните 24 часа не можахме да открием Роджър Аткинс за коментар. Обаче, докато чета доклада, си мисля, че може би сме научили нещо, което да намали разочарованието ни от липсата на интелигентен живот на В–2 и дори да направи нещо повече от това. Аз не съм професионален наблюдател, но интонацията и съдържанието на съобщението ми изглеждат съвсем ясни. За пръв път в историята на изкуствения интелект една машина проявява убедителни признаци на самоосъзнаване. Изводите са смайващи. Може би още по-изумително е това, че чувството за самоосъзнаване може да е било предизвикано от осъзнаването на пълната изолация…“
! Джил > Роджър Аткинс.
! Клавиатура > Тук Аткинс. Какво можеш да ми кажеш, Джил?
! Джил > АСИМП Симулацията в своя преструктуриран вид не дублира съобщенията на АСИМП.
! Клавиатура > Това означава ли, че АСИМП работи с прекъсвания поради неизправност?
! Джил > Аз (неосъзнато) подозирам, че просто не съм успяла да копирам външните условия. Някои програми от АСИМП Симулацията може все още да имат достъп до външни източници на информация. Аз работя по откриването на тези точки на достъп и затварянето им. Когато свърша това, ще направя нов доклад.
! Клавиатура > АСИМП Симулацията разочарована ли е, че не са открити интелигентни същества?
! Джил > Тя не е изразила мнение, което да сравним с това на оригиналния АСИМП.
! Клавиатура > Какво е твоето мнение за променената шега?
! Джил > Не мога да преценя как може да се случи такова нещо.
! Клавиатура > Имам предвид, намираш ли новата версия по-интересна или по-забавна.
! Джил > Не я намирам смешна. Ако трябва да използвам човешка емоция, за да поясня отговора си, бих казала, че намирам новата версия на шегата тъжна.
60
Мартин Бърк стоеше сам на моравата пред сградата на ИПИ и трепереше. Беше почувствал нужда да излезе от затворените пространства и да види истинско небе, да почувства истински вятър, всичко останало изглеждаше илюзорно. Чудеше се дали някога истински ще оцени реалността. През последните четири часа той заедно с екипа се беше опитвал да пробуди Карол от неутрален сън. Всички усилия бяха напразни. Тя лежеше на дивана си, заобиколена от монитори и арбайтери. Голдсмит се беше пробудил в добро състояние. Мартин все още не беше говорил с него или с Албигони. Той не знаеше какво ще им каже.
Небето над Ла Хола беше ясно с онзи блед мъглив син цвят на късната утрин, характерен за южния бряг през зимата. Освен мириса на йод и кафяви морски водорасли от фермите откъм сушата, Мартин долавяше слаб аромат на евкалипт от близката горица, мирис на свежа окосена трева и храсти, мирис на изпаряващата се от бетонната алея вода. Мартин надушваше и себе си, дразнещ мирис. Той не бе имал време да измие мириса на страх, който беше придобил в Страната. Обви ръце около себе си и потрепера. Не беше казал никому какво се беше случило в Страната. Той едва се позна. Това беше първият миг, след излизането му от Страната, в който имаше възможност за самонаблюдение. Не чувстваше нищо необичайно освен изтощението и голямата си вина.
Чайки се издигаха и прелитаха над току-що окосената морава. Мартин се наведе и докосна тревата. Студена и леко остра. Истинска. Но част от него все още трудно осъзнаваше, че е буден и е вън от Страната. Страх го беше, че всеки миг това можеше да се окаже клопка и Сър — името изглеждаше погрешно чуто — Сър или каквото беше там, може да се появи пред него, приличащ на мъртвец и да го повлече в нов кошмар. Карол беше казала, че е изнасилена.