— Нещо драстично. Никога не съм виждал това преди. Макар че никога досега не съм сондирал дълбоко разстроен индивид.
— Затова ли е убил дъщеря ми и останалите?
— Не мога да кажа откога положението е такова… но най-доброто ми предположение би било месеци, може би години. Има някои неща, които не са ми съвсем ясни.
— Възможно ли е това да го е накарало да убие дъщеря ми? — перифразира въпроса си Албигони.
— Една подличност, издигнала се да поеме контрола, би могла и да не покрие напълно всички модели за социално поведение. Тя самата може да не е наясно със себе си. Ако подличността вземе властта, веригата от възможни действия би могла да се проточи и извън социално приетите, защото подличността не се страхува от болка или наказание; не я е страх от санкции и със сигурност не и от социално неодобрение. Подличността не знае, че съществува, също както един арбайтер. Всички сме чували теории, че някои престъпници са може би малко повече от автомати.
— Никога не съм го вярвал — каза Албигони. — Всички се принизяваме, ако мислим такива неща.
Мартин спря, чувствайки се все едно земята под краката му се тресе. Ако докладът му беше неудовлетворителен, непълен или неубедителен, дали Албигони щеше да се отрече от обещанието си? Имаше ли значение, че скоро полицаите щяха да разследват целия инцидент?
— Ще подготвя всичко да се преместим — каза Ласкал, отваряйки отново вратата на галерията.
— Направи го — кимна Албигони. — Заведи Карол Нюман при Скрипс — ако не възразявате, доктор Бърк. С вас ще се консултират като неин главен терапевт.
Мартин се съгласи, без да може да се сети за нещо по-добро.
— Трябва ми време да обмисля всичко, преди да направя пълен доклад — намръщи се той. — Не мога да бъда сигурен… Твърде рано е, за да съм сигурен, че интерпретациите ми са правилни.
Албигони вдигна ръка, пренебрегвайки казаното.
— Какво би накарало Емануел да загуби основната си личност?
— Силна травма. Продължително малтретиране като дете. Майкоубийство. Отцеубийство. Това са чести предшественици на психоза или крайно социопатично поведение. Открихме известни доказателства за такава травма, но бих искал да намеря външно потвърждение.
— Защо не е бил такъв през целия си живот?
— Някакво смекчаващо обстоятелство — каза Мартин. — Чувство на вина, може би… разядено от годините и най-накрая заместено, позволявайки последно разлагане и разтваряне на основната личност и доминиране от подличност.
Албигони най-сетне кимна на Мартин с разбиране.
— Но вие не можете да сте сигурен, докато не попълним биографията на Голдсмит.
— И по-точно, фактите относно баща му — намръщи се Мартин. — Вероятно и за майка му. Той отрича да има брат или сестра. Така ли е?
— Аз не знам за такива — кимна Албигони.
Ласкал се намеси:
— Това е достатъчно засега, доктор Бърк. Да изведем хората ви оттук и да се приготвим да посрещнем властите.
— Благодаря ви за усилията.
Албигони се изправи и подаде ръка на Мартин.
— Това, което казвате, доктор Бърк, е, че човекът, когото наричах мой приятел, вече не съществува.
Мартин погледна протегнатата ръка на Албигони, протегна напред своята, но я дръпна обратно. Албигони задържа ръката си няколко дълги секунди.
— Аз не мога да дам такава оценка — каза Мартин.
— Мисля, че това е, което исках да знам — прибра ръката си Албигони.
Ласкал отново ги подкани да вървят. Мартин се върна в наблюдателната зала и завари Дейвид и Карл да обикалят около Карол.
— Никаква промяна, доктор Бърк — каза Дейвид. — Иска ми се да ни позволите да опитаме някаква диагностика, предварително сондиране…
— Ще ни трябват часове, за да го подготвим — каза тихо Мартин, докосвайки бузата на Карол. Изражението й на спокойствие не беше се променило. — Трябва веднага да излизаме оттук.
— Ние всички сме подписали договори за поверителност — каза Дейвид. — Мислехме, че го знаете.
— Не го знаех. Предполагах го…
— Бихме искали да се върнем отново в отворения ИПИ, доктор Бърк.
— Не знам дали е възможно. Или желателно.
— Ако е възможно, надяваме се, че ще ни позволите да кандидатстваме за работа — каза Карл. — Марджъри и Ървин се чувстват по същия начин. Тази работа е много отговорна, доктор Бърк. Вие сте много важен човек.
— Благодаря — той бавно размаха ръка над Карол. Опитваше някоя от магиите, които прилагаше в Страната. Или просто я сочеше на двамата мъже.