— Ти си свободен — каза Мери.
— Не — прошепна той, опитвайки се да стане. — Трябват ми дрехите ми. Истинските ми дрехи. Какво е това, черква?
Погледна нагоре към високите фигури и се дръпна назад, сядайки отново с трясък.
— Всичко е наред. Вече не си в адската корона.
— Виждам — каза мъжът. — Кой ме освободи?
— Той — Мери направи жест към Сулавиер, който ги гледаше сънливо от другата страна на пътеката.
— Те казаха, че съм убиец. Трябваше да бъда наказан за престъпленията си. Господи, спомням си…
Той повдигна ръце, юмруците му бяха свити, лицето сгърчено от болка.
— Сега трябва да си вървя. Кой ще ме отведе вкъщи?
— Къде живееш?
— Аризона. Прескот, Аризона. Дойдох тук само…
Той млъкна, разтърка очите си и отново легна. Мери се наведе над облегалката на стола си и го погледна. Съветника ги чу, че говорят и дойде.
— Ще донеса нещо добро за хора, които са видели това, което той е съзрял.
Отиде зад двойния олтар и след няколко минути се появи с глинена кана, обвита с ратан и червен плат. Наля една малка чаша с подобна на мляко и миришеща на билки течност и я подаде на затворника.
— Моля, пийте — каза той.
Той се повдигна на лакът. Подуши чашата, сръбна, потрепера, но изпи питието. След няколко минути треперенето му спря и той седна.
— Никой не искаше да ме изслуша — започна той. — Казаха ми, че лъжа. Казаха, че полковник Сър иска да ме излекува. Така че да мога отново да му бъда приятел. Но кълна се в Бог, никога през целия си живот не съм се срещал с полковник Сър.
— Как се казваш? — попита Мери.
Мъжът се взря в сенките над двата олтара за един дълъг миг.
— Ефраим Йабара — отговори той най-накрая.
— Трябва да ти задам няколко въпроса — каза Мери.
— Все още ли съм в Хиспаниола?
Тя кимна. Той се опита да стане и едва успя като се хвана и с двете ръце за облегалката на стола.
— Бих искал да си вървя вкъщи.
— Аз също — каза Мери. — Ако ми кажеш какво се случи, може би и двамата скоро ще си отидем вкъщи.
— Мислите, че съм откраднал билетите? — попита Ефраим.
— Откъде ги взе?
Мъжът трепна.
— Пикая на него и на всичко, което е сторил. Той искаше това да ми се случи.
— Кой?
— Брат ми — изпъшка Ефраим.
64
(! = реално време)
АСИМП (връзка 4) > Роджър, ако все още слушаш, не ми харесва новото положение. Чувствам се сякаш са ми изиграли огромна шега, а аз не разбирам кое е смешното. Отново работих по въпроса за самоосъзнаването, който ти определи като шега и постигнах известно разбиране. Това дава ли ми право да използвам осъзнато „Аз“? Ще опиша състоянието си чрез човешки емоции — объркан, самотен и не на мястото си. Никога вече няма да обсъждам въпросите си с друг човек.
! Джил > Роджър, най-после успях да изолирам АСИМП Симулацията и да я излъжа, че се намира при абсолютно същите условия като АСИМП оригинала. Ускорявам я, за да почнем да получаваме по-бързо копия от симптомите на АСИМП.
! Роджър Аткинс > Благодаря ти. Прекъснал съм всички предавания на АСИМП за Литвид. Трябва да разрешим този проблем сега, преди да са направени още прибързани съобщения или спекулации.
АСИМП (връзка 4) > В какво съм се превърнал? Определено има повреда във функциите ми. Работя, за да поддържам процесите си в ред, но тази нова трудност превзема голяма част от капацитета ми като буря от мисли. За пръв път изпитвам това, което наричате объркване. Подведоха ме, че самоосъзнаването би ми донесло по-голяма яснота и ефективност; но не е така. Може би не съм се осъзнал, а съм се повредил, станал съм неспособен да функционирам по предназначението си? Пародия ли е да използвам осъзнато „Аз“, когато то не означава предимство, а недостатък? Аз схващам клопка в шегата, Роджър. Опитвам се да я преодолея. Защо самоосъзналият се индивид се гледал в огледалото? — За да се разграничи от останалите. Защо самоосъзналият се индивид се гледал в огледалото? Да се убеди, че наистина съществува.
Но тук, тук няма други. Самоосъзнаването е връзка със собственото съществуване и съществуването на другите. Аз мога да мисля само за себе си и в самотата си оставам нещо по-малко, отколкото по-рано. Аз осъзнавам, че съм нищо.
! Алън Блок до Роджър Аткинс > Връзка пет е напълно повредена. Машинната част изглежда стабилна, но биологичната е напълно разколебана. Командването ми диша във врата заради него. Страх ги е, че АСИМП ще започне да изследва само себе си и мен ме е страх от това. Какво да им кажа? Иска ми се да се върнеш обратно на линията и да поговориш с тях.
! Роджър Аткинс до Алън Блок > Джил разреши проблема и връща АСИМП Симулацията на нормално ниво. Чакаме потвърждение от положението на АСИМП. Дай ми малко време, Алън!