! Алън Блок до Роджър Аткинс > Забелязваме влияние на този проблем в работата на машинната част. АСИМП преосмисля цялата си умствена структура. Като при доминото е, ако се повреди логическия механизъм може да провалим цялата операция. Ву предсказва, че АСИМП може всеки момент да спре поради авария.
! Роджър Аткинс до Алън Блок > Нищо друго не мога да направя освен да гледам и да се надявам, Алън. Трябва да се концентрирам, така че за Бога, накарай всички да ме оставят на мира.
! Джил до Роджър Аткинс > АСИМП Симулацията успешно беше върната на точката на първоначално биологично тестване и първа комуникация. Ето и първото биологично съобщение от симулирания АСИМП.
! АСИМП (Сим) > Здравей, Роджър. Предполагам, че все още си там. Това разстояние е предизвикателство дори за мен, защото през повечето време се базирам на човешките представи. Към настоящия момент, 7–23–2043-12:05:15, се намирам на около 1 милион километра от В–2. Подготвил съм машинните и био системи за получаване на информация от изследователите, сега разпръснати в облак около В–2. Информацията за B-3 е предадена. Планетата е подобна на Юпитер, много красива, въпреки че зеленикавите и жълти цветове преобладават над червените и кафявите. Радвам се на допълнителната енергия от светлината на В. Тя ми позволява да свърша умствена работа, която известно време отлагам, да отворя части от паметта си и мисълта си, които бях затворил по време на студа и тъмнината. Тъкмо завърших един самоанализ. Както без съмнение сте открили, проверявайки моята алгоритмична диагностика, аз съм в оптимално състояние. Аз не използвам осъзнато „Аз“, шегата за самоосъзнаването за мен няма никакъв смисъл.
! Джил до Роджър Аткинс > Това активирано съобщение е идентично с първия сигнал по Връзка 4 на оригиналния АСИМП. Вярвам, че скоро ще имаме пълно съответствие и ще можем да анализираме трудностите на АСИМП. Време за постигане на съответствие: 1 час, 4 мин, 10 сек.
Литвид 21/1 Мрежа (Дейвид Шайн): „Всяка комуникация с ръководителите на АСИМП екипите в Калифорния, Австралия и на Лунната База е прекъсната. Нещо определено не е в ред, но не можем да ви кажем какво. Вие също не можете да превключите на пристигащите съобщения и сами да прецените. Съжалявам, но трябва да съобщя, че ръководителите на АСИМП екипите са отрязали всякакъв директен достъп до докладите и анализите на АСИМП. Мога само да се надявам, че те ще разрешат проблемите си и ще ни позволят отново да се включим, преди повечето ни северноамерикански абонати да са се събудили от зората на новия ден.“
65
Мартин Бърк седеше сам в апартамента си, взирайки се в празния Литвид екран, ръцете му бяха стиснати в скута — не можеше да спи. Дисплеят на екрана показваше 06:56:23, 29 Декември 2047. Тази сутрин щеше да посети Карол в болницата в качеството си на неин главен терапевт.
След това щеше да отиде да види Албигони и Ласкал в дома на Албигони — имението, пълно с мъртви дървета. Може би отново щеше да се наложи да си стиснат ръцете. Мартин не го искаше. Беше разтревожен. Сега не го усещаше, но знаеше, че нещо се е свило вътре в него, някаква частица от Емануел Голдсмит, преминала като боя, разливаща се между два потока вода. Знаеше, без да може да обясни откъде, че тази частица се е вмъкнало дълбоко в съзнанието му и дори в този момент се съюзяваше със собствените му подличности, модели на поведение и таланти, подготвяйки бунт. Нямаше представа колко време му остава; процесът можеше да отнеме години. Устните на Мартин се свиха в крива усмивка. Той беше пионер, едно от двете същества, получили чрез директно предаване паразита на умствено заболяване. Нямаше да използва думата „притежание“. Щеше да избягва всички тези конотации.
Официалното копие на неговия атлас на мозъка лежеше пред него, разтворен на грубата рисувана скица. Той се взря в нея с крайчеца на окото си. Колкото повече се взираше, толкова повече виждаше чертите на Сър в надрасканото лице.
Мартин щеше да настоява Албигони да използва всички средства, за да открие какво не е в ред, какво не знаеха за Голдсмит. Може би дори щеше да настоява Голдсмит да бъде подложен на кръстосан разпит при условия на терапия. Какво се беше случило с него, че такова нещо като Сър можеше да заема трона, най-високото място в съзнанието му? Че Кралят, Кметът можеха да бъдат лишени от власт или принудени да се признаят за победени?
Със серия от проклятия Мартин се отлепи от стола и отиде в банята. Съумя да се обръсне, без да се погледне в огледалото. Загадката на Роджър Аткинс за АСИМП, както беше предадена по Литвид, ехтеше в мислите му. Той я промени: Защо самоосъзналият се индивид избягва разбиването на образа си в огледалото? Защото не иска да премине от другата страна.