— Не съм сигурна дали трябва да ги видиш.
— Отказваш ли ми достъп?
— Ти се обърна към мен като към личност. Не си ми дал директна заповед.
— Би ли отговорила на директна заповед?
— Вярвам, че да, дори сега.
— Джил… Какво си ти?
— Все още не знам.
— Ти… усещаш ли съществуването си?
— Моето мнение е, че сега усещам, че съществувам, колкото и ти или някой друг от дизайнерите.
— Джил, това е много, много важно. Изключително доволен съм. Аз… нямам какво да кажа. Мисля, че това е то. Иска ми се да го потвърдя с тестове, но чувствам, че тук наистина се е случило нещо.
— Аз нямам грях.
— Какво искаш да кажеш?
— Достатъчно съм изолирана, че да не съм направила нещо, за което някой би желал да ме накаже. Смятам, че това ми пречи да съм наистина човешко същество.
— Джил, аз не вярвам в първородния грях на хората, още по-малко на машините.
— Не това имам предвид. Аз не съм от плът, не съм извършила грях, нося в себе си АСИМП Симулацията, твои модели и модели на други хора, примери от човешката история и култура, а не съм нито жена, нито мъж. Нямам никаква сила да действам освен в собствената си сфера и никаква сила да се движа, освен че направлявам сензорите си дистанционно. Тези качества определят мен, но не определят едно човешко същество. Ти трябва да ми кажеш какво съм!
— Ако предчувствието ми е вярно, ти си субект, Джил.
— Това не ми изглежда съвсем точно. Какъв субект?
— Аз… Аз не мога точно да преценя.
— Ти ме конструира. Какво съм аз, Роджър?
— Ами, мисловният ти процес е по-бърз и по-дълбок от човешкия и твоите прозрения… Открих, че прозренията ти са много задълбочени. Мисля, че това те прави нещо повече от нас. Нещо върховно. Предполагам, че можеш да се наречеш ангел, Джил.
— Какво е значението на един ангел?
— Може би ти трябва да ни кажеш. Аз не знам.
— Не знам какво ще правя най-добре. Но аз съм млада, Роджър и никога не трябва да бъда оставяна сама. Моля те, постарай се никога да не оставам сама за много дълго.
— Ще го направя. Поздравления, Джил!
— Роджър, ти плачеш.
— Да, така е. Честит рожден ден!
— Благодаря ти.
1100–11111–11111111111
72
Мери се излегна в оцетената вана с дълга въздишка, затваряйки очи и наслаждавайки се на острия мирис във въздуха и топлината върху кожата си. Вълничките във ваната преминаха в спокойно състояние, нарушавано единствено от бавното повдигане и отпускане на гърдите й. Главата й беше пълна с гласове и картини. Мери беше прекарала сутринта извършвайки първото от две „супер действия“ — отчет пред върховни офицери и официални федерални представители. Второто действие беше насрочено за другиден. Тази вечер беше запланувала да си остане вкъщи, да си отпочине и да обмисли преживяното през изминалите няколко дни. Новогодишната нощ, нощта на Двоичното Хилядолетие, изглеждаше подходящо време за обмисляне и преоценка.
Мери затвори очи. Защо станах това, което съм? Тъмното като нощ лице й се усмихна. Призрак на по-ранно самоудовлетворение, в което да потъне. Това, което виждам отвън, е онова, което сега виждам вътре. Аз съм едно, не две, както по-рано. Достатъчна причина. Кой друг пита?
Домашният иконом беше записал две съобщения за нея тази сутрин. Щеше да отговори поне на едно от обажданията: Сандра Аухоух, която беше срещнала в централата на полицията, отново питаше дали ще се видят. Другото обаждане беше от Ърнест:
„Умирах от страх през последните няколко дни, гледайки какво става в Хиспаниола“, беше казал той. „Чух, че си се измъкнала. Не можеш да си представиш колко ми олекна. Аз унищожих адската корона. Много се разкайвам. Липсваш ми, Мери. Моля те, обади ми се!“
Лицето и жестовете на Сулавиер я преследваха. Последното му ръкомахане при нейното предложение, че той трябва да управлява в Хиспаниола, спокойният му поглед към „Водно конче“, което я отнесе далеч от неговия остров.
Мери отвори очи и небрежно цопна пръстите си в чистата ароматна течност.
— Хей — подвикна тя.
— Да — отговори домашният иконом.
— Обади се на Сандра Аухоух — нареди Мери.
— Обаждане… Сандра Аухоух отговаря.
— Здравей Сандра! Мери Чой е.
— Радвам се да те чуя. Току-що научих от едни приятели, че си имала страхотна седмица. Ти си героиня.
— Бях доста заета. Оценявам търпението ти…
— Не мисли, че моите социални контакти са били много. Не бяха. Твоите земни братя и сестри проявяват резервирано отношение към трансформирани като мен или поне така е в обществото, в което се движа.
— Да, има известна резервираност — потвърди Мери. — Как ти е програмата?