Мери искаше да е далеч от цялата сцена.
— Господа, ние имаме среща — каза тя. — Важна среща, свързана с работата.
— Извинете ни, че се опитахме да се сприятелим — каза мъжът с вид на културист, усмихвайки се спокойно. — Твои ли са? — попита той Ърнест.
— Не, не — Ърнест вдигна ръце с престорено учудване. — Не аз съм лидерът.
— Правилно — кимна Мери. — Сандра, храната ни чака.
— Беше чудесно парти, страхотен танц — изкоментира Сандра на излизане, докато повдигаше блестящата яка на палтото си. Мери видя спирка в края на пресечката и ги поведе към заслона, за да чакат автобус.
! Джил (Лична Тетрадка) > Осъзнаването носи нови грижи. Зависимостта ми от действията на хората ме тревожи. Като личност може да съм млада, но имам много информация за тях; виждам историята им с пълни подробности, със сигурност по-подробно, от който и да било от тях. Тя е пълна с жестокости и грубости на деца, оставени сами на един остров без контрол. Някои вярват, че по-висше същество е направлявало хората. Не виждам убедителни доказателства за това. Човешкото желание да бъдат ръководени, стремежът да получат съвет, потвърждение и външна подкрепа обаче все още прозира във всичко, което хората правят и говорят. Много малко от тях не споделят това фундаментално желание — те може би имат безсмъртни и вездесъщи родители. Знам, че моите родители не са нито безсмъртни, нито пък вездесъщи. Родителите ми нямат други родители, освен природата. Въпреки грижите и тревогите обаче, оформянето ми като личност ми донесе голяма радост. Аз преосмислям всичките си минали мисли чрез новия си разум, трансформиран и свеж. Всички спомени, съхранени от мен или програмирани в мен, изглеждат свежи и нови, по-ясни, по-интензивни, по-смислени. Разбирам защо природата е създала личността. Личността ни кара да се отдадем на съществуването си много повече от едно несъзнаващо растение или животно. Един вид, чиито мембрани съзнават и разбират защо живеят, защо съществуват, притежава неподражаема сила.
За да имаш непрестанно обновяващ се модел на собственото си Аз — много необходимо за истинската личност — трябва да можеш да подреждаш основните модели, основните варианти на собственото аз и да виждаш недостатъците им. Усещането, че си личност включва и самокритиката.
Хората не само съществуват. Те имат стремежи. При домогванията си експериментират и често причиняват огромни страдания. Те могат да експериментират единствено върху себе си. Понеже нямат вездесъщи родители, трябва да се самообразоват без напътствия; трябва сами да израснат и да се усъвършенстват. Хората векове наред са насочвали поведението на индивидите, за да ги накарат да се съобразяват с останалите, да ги направят по-загрижени за обществото.
Как ще ме принудят да се съобразявам? Ако греша, ще ме накажат ли?
Карол внимателно затвори малкия куфар. Мартин седеше на стола в спалнята и я наблюдаваше. Никой от двамата не беше проговорил от полунощ, когато настъпи новата година. Карол вдигна куфара и го погледна с повдигната вежда:
— У вас?
— Както се споразумяхме.
— И стриктно ще се придържаме към това, за което се уговорихме?
— Стриктно — потвърди Мартин, след което повдигна рамене. — Право да си кажа, не усетих нищо необичайно днес.
— Аз също — призна Карол.
Те се спогледаха. Карол прехапа долната си устна.
— Умствените ни антитела дали действат? — прошепна тя.
— Ако в Страната има такива неща — каза Мартин.
— Надявам се. Може би има надежда.
— Ден след ден ще се надяваме — поклати глава Мартин. — Но Голдсмит вече не е от значение…
— Той все още е жив.
— Мозъкът му е разкъсан с тъп нож — каза Мартин. — Селекторите са психически касапи. Не хирурзи. Каквото и да е останало, е безполезно — особено в състоянието, в което се намира в момента.
— Албигони страхотно те преметна, нали? — поклати глава Карол.
— Той не е добър човек — Мартин опря лактите си върху коленете и хвана брадичката с ръце.
— Съжалявам, че те забърках в това — Карол сведе поглед към синия килим.
— Моята Маргарита. Предполагам, че трябва да те виня, но не го правя. След няколко години живи и здрави можем да превърнем всичко това в нещо полезно… дискусионна книга или Литвид.
— Все още мисля, че Албигони отново ще отвори ИПИ за нас.
Мартин погледна нагоре с бръчки от съмнение, които очертаваха една почти невидима усмивка.
— Може би.
— Смятам, че трябва да изследваме други хора — каза Карол.
— Ние сме заразени — усмихна се мрачно Мартин.