— Атака на първи етаж. Четирима души са вътре.
Сърцето на Мери се сви. Тя сграбчи Уилоу за рамото и го издърпа назад. Двамата приклекнаха от двете страни на вратата на асансьора. Тя раздвижи крака, готвейки се за скок; ако се съдеше по вибрациите от асансьора, някой се качваше нагоре.
— При нас са седем — съобщи шефът на Екип Едно. — Има три жертви. Двама от тях са все още в скобите. Бързо доведете терапевт!
Уилоу се долепи плътно до стената на цилиндричния корпус. Мери направи същото. Вратата се отвори и от нея излезе арбайтер, който издаде пронизителен писък при вида на проснатия на земята свой механичен колега.
Мери улови вратата, залюля се напред и със свободната си ръка отчаяно посегна навътре, готова да сграбчи каквото й попадне. От мястото си и Уилоу пъхна ръка в кабината. С общи усилия те успяха да издърпат оттам жена с пистолет в ръка. Мери стисна зъби и заби пръстите си в стомаха на жената. В същото време Уилоу стовари юмрук в лицето й и я повали по гръб на земята. Тя се сгромоляса обратно в асансьора, продължавайки да рита с крака към Мери. Тя обаче успя да се добере до ръката, която държеше пистолета, счупи умишлено китката и два от пръстите, после освободи захвата на непознатата с другата си ръка, взе флешета и го запрати настрани. След това я хвана през кръста и я издърпа навън. Стисна я за гърлото, докато съпротивата й престана.
— Тя стреля по нас — едва успя да изрече задъханият Уилоу, докато връзваше краката й. — По дяволите, тя стреля по нас!
— Получава автоматично задължителна терапия — заяви Мери, изпълнена със задоволство от страха, изписан в очите на задържаната.
— Ръката ми! — простена тя. — Носът ми!
— Размина се с малко — отвърна й Мери и се обърна настрани.
— Млък, кучко! — кресна й Уилоу.
— Спокойно Уилоу, знаеш, че не бива да говориш така — напомни му Мери, която бе успяла да възвърне присъщото си самообладание.
— Извинявай!
През това време Сампсън съобщаваше за ареста на шефа на Екип Едно. Те понечиха да вдигнат жената, но тя отново оказа съпротива. Това накара Уилоу да извади по-дълго въже и да върже ръцете й към тялото.
— Всичко е претърсено. Опит за бягство, предотвратен от Екип Три. Задържан е един — прозвуча гласът на КОГ в слушалките им. — Общ брой на задържаните — осем. Жертвите са трима. Да дойдат лекарите и терапевтите.
— Тръгваме по мостчето — обърна се предупредително Мери към арестантката, която все още се гърчеше в ръцете им. — Не искаш да паднем, нали?
— Та ние ви вършим работата, да ви вземат дяволите — изфъфли тя през подутите от удара устни и притихна.
— О! — възкликна Мери саркастично. — В такъв случай приемете нашите искрени извинения.
С общи усилия успяха да преминат отсреща и стовариха арестуваната до Сампсън. Той вдигна нагоре ръката си, от която капеше кръв, показвайки мястото, където флешетът бе разкъсал ръкава му.
— Само драскотина, госпожо — успокои ги той като не спираше да се хили.
Флешетите бяха изключително опасно оръжие. Куршумите, които изстрелваха, бяха разработени така, че променяха формата си и се забиваха дълбоко. Сампсън бе извадил голям късмет.
— Можеше да ти откъсне ръката — промърмори Уилоу.
Мери го изгледа критично, но после се усмихна, прегърна го и прошепна в ухото му:
— Радвам се, че ти няма нищо Робърт.
— Хей — провикна се Уилоу. — Ами аз?
— Покажи си раните! — отвърна тя.
Младокът я погледна засрамен, но Мери прегърна и него.
— Хайде да го отведем при лекарите.
— Би трябвало да съм си осигурил поне един ден болнични, не мислите ли? — засмя се Сампсън, продължавайки да пръска кръв от пръстите си, докато ръкомахаше.
— По дяволите! Започва много да боли.
Мери отиде при протоколчиците, които записваха показанията на служителите, взели участие в акцията в присъствието на адвокат.
— Причини ли поведението ви телесни повреди, както на самите вас, така и на задържаните от вас?
— Самата аз не получих, но нанесох такива на неидентифицирано лице от женски пол, за да предотвратя опита й за бягство и да я обезоръжа.
— Вид на оръжието? — попита адвокатът.
— Флешет.
Помощник протоколчикът вдигна прозрачния найлонов плик с оръжието и го поднесе в обектива на видеокамерата. В същото време служители на следствието подготвяха мястото на акцията за щателен оглед.
Заподозрените бяха преместени в изолатор. Все още се очакваха терапевтите, които трябваше да отстранят скобите от главите на жертвите. Полицията имаше право единствено да деактивира активните елементи на адските корони. Мери все още не бе влизала в помещението, където се намираха жертвите. Нямаше търпение да го направи, въпреки че се страхуваше от кошмарите, които може би щяха да я измъчват по-късно.