— А останалите? — поинтересува се Мери, преглъщайки болезнено.
— Младежът вляво е Паоло Томери от Ню Джърси, чувала ли сте за него?
Тя познаваше името от полицейските извадки.
— Онзи, когото наричат Късогледия?
— Дванадесет деца през последните няколко месеца. Отказал терапия. Нарича го собствена философия.
— А последният?
— Дребен мошеник от Квартал Три. Заплашил жена си, че ще я убие, задето го напуснала, само че Селекторите се докопали до него, преди той да я открие. Според нас самата тя ги е насъскала срещу него. Сигурно много го е мразела.
Мери затвори очи и се опита да възстанови хода на събитията. Видя как жертвите са доведени тук, упоени и със завързани очи, от опитните Селектори. Машините за изтезания са старателно подготвени. Свикан е импровизиран съд-фарс и само след няколко часа е започнало изпълнението на присъдата. Ако не се бяха намесили, може би след около два дни жертвите щяха да бъдат изоставени някъде из улиците на града. Повечето от изтезаваните се нуждаеха от терапия, някои в отчайваща степен.
Нищожно малка част от тях повтаряха провиненията си.
— Би трябвало да оковат самите себе си — промълви Мери, прехапала устни.
— Вие сте главният следовател по случая с убийствата в Гребен Изток, нали лейтенант Чой? — попита КОГ и се почеса по врата.
— Да.
— Добре се справихте днес — похвали я той, здраво стисна ръката й и продължи: — Позволете ми да отбележа, че би било жалко, ако тези досадници се доберат до Голдсмит преди вас. Както чувам, тъкмо това е причината за отсъствието на Шлег от днешното наказание. Много хора смятат, че той броди из кварталите по следите на Голдсмит.
— Благодаря ви за добрите думи — учтиво отвърна тя.
Най-възрастният от жертвите дойде в съзнание и започна да крещи. Това накара Мери да излезе навън и да се спусне по стълбите почти тичешком.
13
Мартин Бърк стигна до най-близката спирка с обикновена тротинетка, защото в неговия квартал нямаше транспорт — причина за това беше неподчинението на собствениците на земя, категорично изявили несъгласието си с навлизането на мрежата на тяхна територия. Не приемаха най-вече огромните такси.
Пристигна на спирката, сгъна тротинетката и я прибра в отреденото му шкафче. След това се обади да заяви желаната посока и зачака. След около десет минути огромният автобус спря под прозрачната конструкция с форма на мида. Отвън беше дълъг, подобен на гигантски червей, а вътре имаше само седалки и прозорци. Мартин се качи и изчака предпазния колан да го закопчае към седалката.
Дилемата, която го измъчваше, беше вече загубила остротата си и сега мислите му блуждаеха някъде из пространството.
Притежаването на собствена кола струваше на обикновения гражданин на Калифорния минимум около двеста и петдесет хиляди долара годишно. Сто от тях бяха само пътните такси. Акцизът върху машината — петдесет; двадесет — щатски данък оборот; двадесет и пет — такса за паркинг; две хиляди и петстотин — такса за доставка на електричество, плюс петстотин долара на месец за направения разход, петдесет месечно — за Калифорнийски център по транспорта (КАЛТОРС).
Средно статистическият преминал терапия, заемащ някаква служба в някоя от агенциите получаваше триста хиляди долара годишно, а непреминалият — около една трета от това. Целогодишната карта за всички линии струваше едва двадесет хиляди долара, и въпреки това шосетата бяха претъпкани с автомобили. Това беше една от любимите теми на мрежите. Популярен комедиен сериал представяше живота на гражданин, живеещ със своето семейство в колата си, защото заради налозите не му оставаха никакви пари за къща. Отгоре на това данъчните го преследваха непрекъснато.
Двадесет и едно на брой документални предавания припомняха отминалите времена, когато пътищата бяха свободни и придвижването ставаше бързо.
Случайно попаднал върху лицето му слънчев лъч го накара да трепне сякаш казваше: „Здрасти, ти ли си се нагърбил със задачата да бъдеш Мартин Бърк?“. В този момент нямаше нищо забавно да бъде самият себе си. Всичко това насочи мислите му в съвсем ново направление. Помисли си за Карол, за всички проблеми и търкания в отношенията помежду им. Конфликтът между половете не беше нещо непознато и необичайно — просто логичен вторичен продукт както димът при огъня. Хората тлеят, умират и преродени като многолетници се впускат в търсене на нови удоволствия, за да започнат отново процеса на тлеене и овъгляване.