Карол приключи речта си, облегна се назад и втренчи сините си очи в Мартин. Гневът, който се четеше в тях, не беше човешки, а по-скоро олимпийски.
— Голдсмит беше идол за нея.
— Ти познаваше ли го?
— Не. А ти?
— Не.
Карол отново се облегна назад, обгръщайки с длан лакътя на дясната си ръка.
— По неизвестен за мен начин Албигони беше разбрал, че сме работили заедно, както и че ти не си равнодушен към името ми. Той накара Ласкал да ти се обади и да оцени възможностите ти. Преди срещата те е сондирал. Ласкал е много добър в това отношение.
— Нима разполага с подобни средства? — изненада се Мартин.
— Албигони не е от федералните и няма никакви намерения да се занимава с политика. Той не се сърди на човечеството, а по скоро е от онзи тип хора, които желаят спокойствие и успех за всеки. Още повече именно умните и стабилните хора образуваха пазарния сегмент на видеоматериалите на Литвид…
— Например хора като Голдсмит?
— Голдсмит не беше преминал терапия — продължи Карол. — Просто един обсипван с привилегии естествен. Такива като него са поредното доказателство, че единствено подложилите се на терапия са истински човечни.
— Надявам се, че в действителност не мислиш така — прекъсна я Мартин с недоволна гримаса.
— Може би това е професионално изкривяване… все пак не смяташ ли, че Голдсмит не би извършил убийството, ако се бе подложил на терапия? Както и да е, в случая целта на Албигони не е да го принуди насила да премине терапия. От нас се иска просто да удовлетворим прищявката на човек, опечален от смъртта на дъщеря си. Не желаем да убиваме Голдсмит; в най-лошия случай ще се наложи да открием лечение за него.
Мартин притихна, гримасата му прерасна в намръщване:
— Това е незаконно. Никога до сега не съм правил нещо незаконно.
— Въпрос на тълкуване, Мартин. Не мисли, че те агитирам да се отклониш от правия път.
— Късно е, вече го сторих и то не заради теб. Все пак се чудя какъв ще бъде твоят интерес в цялата тази история.
— Бети Ан беше мило момиче. Как е могъл да й причини това?
— Значи искаш същото, което иска и Албигони?
— Почти — отвърна тя, хвърляйки поглед през рамото му.
Отговорът й накара Мартин да се отърси от мечтата си, че Карол се интересува от него. В случая той беше средството, а не целта.
— Ама ти хич не си като тази… забравих й името. Любимата на Фауст.
— Надявам се, че си преодолял това — изрече Карол и се взря изпитателно в лицето му, следейки проявата на всяко негово чувство, без обаче да разкрива своите.
— Каква е следващата ни стъпка? — попита той, отклонявайки поглед.
— Не зная. Още ли не си се обадил на Ласкал?
— Все още не.
— Тогава го направи.
— Ти си коравосърдечна — промълви той.
— Искам да дойда с теб при сондирането.
— Ти си предубедена.
— Как мога да бъда предубедена, след като никога не съм виждала Голдсмит?
— Та той уби твой пациент!
— Мога да се справя с това.
— Не съм убеден, още повече отдавна не сме работили заедно и сигурно не си запозната с процедурите — настоя Бърк, осъзнавайки студенината в гласа си.
— Колкото и невероятно да ти звучи, вече ги познавам. От две години тренирам сондиране на синтетичен мислещ организъм.
— Мислещ организъм? Какво разбираш под тази фраза?
— За никого не е тайна, че АСИМП и Майнд Дизайн работят съвместно върху разработването на изкуствено създадена човешка личност под наименованието Джил. Предполагам, че си чувал за нея. Тя работи със създателите на АСИМП и прави симулациите на станцията. Петима от програмистите на проекта са заредили части от собственото си съзнание и памет в централния процесор на Джил. Сондирам тези записи от доста време.
— Това е стерилна ситуация, която няма нищо общо с действителността — заяви Мартин и се засмя иронично.
— Не е толкова стерилна, колкото си мислиш. Появиха се известни конфликти и аз успях да се справя с тях. Признавам, че не е съвсем същото, но знай че съм прекарала повече време в такива изследвания дори от тебе, пък и трябва да признаеш, че такива занимания са равносилни на специален курс на обучение.
— И какво точно правиш? Смесваш и наслагваш различни черти, така ли?