— Извършвам синтез и наслагване на различни поведенчески модели. Сегментите от съзнанието на отделните програмисти постепенно ще избледнеят и ще се оформи самостоятелния характер на машината. Те почти успяха да го постигнат, но моята работа там вече свърши. Заслужила съм отпуск.
Мартин винаги бе смятал, че Карол е проницателна и амбициозна, но през изминалите години тя бе станала дори още по-пресметлива.
— Вече трябва да тръгвам — заяви тя и се изправи. — Обади се на Ласкал, фасулска работа е. Няма да съжаляваш.
— Не би трябвало да говориш така.
— Нека тогава се изразим иначе — очаква те най-голямото професионално предизвикателство. Да сондираш поет-убиец е равносилно на това да покориш Еверест. Не ти ли се иска да видиш Страната на Съзнанието на Голдсмит? Дали това не е самият ад? Може пред теб да се разкрие възможността да изолираш корена на злото.
Мартин се изправи, обзет от силно раздразнение.
— Позволи ми да те изпратя — рече Карол и го хвана за ръката.
Повдигни главата си, майко с увиснала гръд. Разбуди спящия Египет. Какво направи ти с децата си? Защо не извика, когато ти ги отнеха?
Знаеше ли какво ще последва? Вървиш напред, чувствайки умората в костите си. Вдигаш полите си да засенчиш слънцето, но уви. То продължава да пече.
Раздаваш обич, която сее смърт.
И жънеш само скръб. Половината са вече мъртви.
Твоята гръд е все още провесена навън от пазвата. Черна е, а на върха на гърдите се белее засъхнало мляко.
Замахвай с косата си, жътварю, докато не се обагри млякото!
14
Към единадесет и половина предиобед Мери Чой получи пълния доклад с анализа от апартамента на Голдсмит. Той стигна до нея чрез оптическа връзка по кодирана полицейска честота. Мери го прочете, без да се задълбочава в подробностите, мислите й блуждаеха, докато пиеше сутрешния си чай. Мислеше за Хиспаниола — мястото, което преди време се наричаше Хаити или Доминиканска република. Мислеше за полковник Джон Ярдли. Всячески се стараеше да забрави операцията от сутринта и особено бедния Лон Джойс, заклещен в адската корона.
За миг затвори очи, след което отново се върна към доклада. Концентрацията й бе отслабнала и това я караше да се ядосва. Пред очите й се въртеше малката стая за изтезания, застлана със зелен килим, обградена от сиви стени.
С деветдесет процента сигурност Голдсмит бе изчакал пристигането на гостите си, които предварително бе предупредил да идват през интервал от петнадесет минути. Доказателство за това бяха деветте лични писмени покани, доставени им от неизвестен млад мъж. Копия от тях се намираха пред Мери. Целта на сбирката бе прочит на най-новия труд на поета, както и празнуване на рождените дни на трима от гостите.
Самият Голдсмит имаше рожден ден. Тази подробност бе убягвала от съзнанието й и фактът, че го научава едва сега я шокира и трябваше да поеме дълбоко дъх.
Беше напълно вероятно Голдсмит да ги е отвел до стаята един след друг, за да им покаже ножа със златна дръжка и широко острие, който някога бе принадлежал на баща му — използвал го, според собствените му думи, срещу „превъртели ченгета“. (Източник: видеозапис на интервю, взето от поета). Нападението всеки път бе осъществявано в гръб на жертвата, нещо като бащина прегръдка, завършваща доста изненадващо за потърпевшия. Този подход бе позволил на Голдсмит да остане достатъчно чист, готов да посрещне следващия си гост. Смъртоносният ход беше повторен цели осем пъти.
Мери отново стисна клепачи, ала този път държа очите си затворени доста по-дълго. После ги отвори и продължи да работи.
Диаграми, информация от следотърсачи, арбайтери, фотографии за топлинен анализ, илюстриращи движението на загряти тела в четири измерения, анализ на течността, разплискана по стените, кръвта на всяка жертва, представяна в различен цвят, чрез който се посочваше поредността на всяко нападение. Редът, в който бяха убивани ставаше приблизително ясен. По фактори като попиване, съсирване, изстиване и клетъчна смърт можеше да се съди с голяма точност за това.
Мери почувства, че й призлява.
Дойде ред на остатъците от човешка кожа, косми и влакна по килима и пода. Те бяха от преди не повече от четиридесет и осем часа преди извършването на престъплението, защото килимът бе успял да усвои останалите. Анализ бе направен и на слюнка и други телесни флуиди. Открити бяха следи от сперма и тъй като не бяха засечени смесени сексуални флуиди, принадлежащи другиму, това явно говореше за мастурбация. Голдсмит! Той живееше сам или почти сам.
Водопроводът и канализационната система в банята и ваната не показваха чужди клетъчни остатъци. Никой от интимните му приятели не ползваше привилегията да се къпе у Голдсмит. Същото потвърждаваха данните от прахообразните остатъци в системата на тоалетната. Голдсмит живееше сам, около три пъти седмично го посещаваха не повече от десетина човека, а срещите никога на продължаваха повече от два часа. Заключението бе явно: освен Голдсмит нямаше други постоянно пребиваващи в това жилище.