Нямаше домашни любимци, както бе характерно за всички гребени, нямаше дори и насекоми. Голдсмит използваше одобрени от закона вируси срещу тях.
Всички остатъци от нечовешки произход, които се намираха в метаболичния килим, влизаха в допустимите норми. Голдсмит не пушеше, не използваше никакви пудри или аерозолни лекарства. Голямо количество от този тип следи бяха внесени от неговите посетители в зависимост от навиците им и местата, откъдето пристигаха. Този тип анализи не бе по-малко важен от цялостната информация за телата, защото позволяваше да се открие с доста висока степен на вероятност домашния адрес на посетителите. Анализ на микробите, съответстващи на определени условия и модели на развитие. Рутинно претърсване, което в този случай даде резултат. Не след дълго полицията вече знаеше къде да търси своите заподозрени.
За да не бъдат пропуснати най-незначителните подробности, експертизи бяха направени и на остатъци от преди десет години, принадлежащи на трима предишни обитатели на жилището.
Въпреки всичко данните недвусмислено уличаваха Голдсмит.
Мери изключи клипборда си. Голдсмит сигурно щеше да отиде в Хиспаниола, но за какво ли му е притрябвал на Ярдли човек като него, зачуди се тя. Островната държава спазваше всички международни договори, но всеки знаеше истинската същност, прикрита зад външната внушаваща респект и приветливост фасада. Освен известните си курорти, тя предоставяше истински чадър на представителите на нетърпеливата за нови богатства буржоазия от Севера и Юга. Свободната от престъпност Хиспаниола, сама по себе си представляваше голямо престъпление.
Фактът, че младата крехка Мери бе изпратена от федералното правителство сама в сърцето на мрака, представляваше истински пробив във външната политика спрямо държавата на Ярдли. Хиспаниола бе по-мрачна и страшна от самата Африка, която в края на миналия век бе напълно обезлюдена от войни и епидемии. Това накара преди време полковникът да я засели отново с верни нему последователи. Голямата и сложна операция по заселването на Нигерия, Либерия и Ангола, изискваше истински организационен гении, а никой не можеше да отрече, че това бе един от най-големите таланти на Ярдли. Ако той приютеше в страната си Голдсмит, с когото споделяха твърде много общи възгледи, пукнатините в международните отношения щяха да се задълбочат. Федералното правителство щеше най-сетне да успее да се отърве от Ярдли и Хиспаниола, както и от обвързващите ги с него договори от времето на Рафкайнд. Такава ли наистина беше целта на тази сложна маневра?
Мери смяташе себе си за нещо далеч по-стойностно от обикновена пешка в нечия чужда игра. Искаше й се да бъде поне офицер, врязващ се по диагонал в територията на противника, разбивайки защитата му. С други думи тя нямаше да причини междудържавен конфликт със своите разкрития; така Мери, обикновен лейтенант от полицията, щеше да се превърне в оръжие в ръцете на своето правителство. Причината за всичко това според нея беше фактът, че Джон Ярдли доставяше машини за изтезания на Селекторите в Южна и Северна Америка. Те от своя страна бяха станали прекалено амбициозни, тъй като сред жертвите им вече доста често попадаха високопоставени политици от изпълнителната власт, сенатори и конгресмени, върху които прилагаха драконова справедливост.
В крайна сметка може би нямаше да има значение дали Ярдли е подслонил Голдсмит или не.
Представи си как цялата нация трепери след мрачната нощ на управлението на Рафкайнд, разпиляло тиня и нечистотии по целия глобус на земята.
Ако Ярдли й откажеше достъп, това автоматично означаваше нарушение на договореностите. Но ако с нея се случеше нещо на негова територия, той можеше спокойно да вдигне безпомощно рамене пред световната общественост и никой не би могъл да го закачи за това.
Мери събра екипировката си, закопча шевовете на униформата с плавни движения и за миг погледна отражението си в огледалото преди да напусне кабината, чудейки се какво бе станало с изсветлелите места по кожата, страдащи от недостиг на меланин. После пое с решителни стъпки по дългите сиви коридори, които водеха към изследователския център. По пътя си срещна Енсайн Мескис, когото бе виждала може би три пъти досега. Двамата размениха доброжелателни усмивки.