Беше боец. Кайл веднага забеляза дребните разлики, които вероятно не биха направили впечатление на човек: очите на насекомото бяха малко по-големи и блестяха леко червеникаво, а крайниците бяха по-тънки от тези на слугите морони.
И то стреля веднага, щом видя Кайл.
Тънък, ослепително бял лъч полетя към Кайл, пропусна го на косъм и нажежи до тъмночервено стената до рамото му.
Кайл отново реагира чисто инстинктивно. Още преди съзнанието му истински да възприеме опасността, която го грози, инстинктите и упражняваните години наред рефлекси поеха властта над тялого му. Той не се опита да извади собственото си оръжие, защото знаеше, че насекомите бойци са невероятно бързи, а с всички сили се хвърли, с един скок достигна мравката и я умъртви със саблен удар по единственото уязвимо място в тялото й — тънката връзка на кръста. Боецът нададе пронизителен писък, политна настрани и се строполи на пода. Крайниците му потръпваха, но Кайл знаеше, че е мъртъв.
Той извади два от малките лъчеви пистолети от колана на мравката, захвърли своето собствено, бездруго почти безполезно оръжие и внимателно се огледа. Възможно беше боецът да е стрелял по него просто по невнимание, може би бе имало борба между охраната и хората на Леърд и мравките стреляха направо по всичко, приличащо на човек. Но имаше и друго обяснение и в този момент то му се струваше много по-убедително: ако повреденият маскировъчен костюм бе престанал да излъчва опознавателни импулси, то той беше нашественик и на него трябваше да се окаже същият ожесточен отпор, както на Леърд и останалите.
Кайл продължи много предпазливо.
Коридорът свършваше пред масивна, кръгла бронирана врата, затворена едва наполовина. Използвайки умело прикритието на сянката, Кайл приближи до вратата и погледна през нея. Пред него лежеше широка, почти празна кръгла зала, в която стояха една дузина мравки: петима бойци, останалите работнички, наистина невъоръжени, но не по-малко опасни. Никакви следи от борба. За момент Кайл прецени възможността Леърд да е вече заловена и с това преследването да е приключено. Но нападението на боеца свидетелстваше за противното.
Той се поколеба още миг, после пъхна единия лазер в колана на гърба си, а другия скри възможно най-добре в ръката си. Без следа от нетърпение той влезе в залата й вдигна лявата си ръка. В същото време на езика на слугите извика думите, които го идентифицираха каго мегабоец и представител на кастата на господарите.
В същия миг Кайл проумя, че е допуснал грешка.
Работничките застинаха на местата си, но петимата бойци почти едновременно извадиха оръжията си и откриха огън.
Кайл с отчаян скок избегна първите изстрели, докато изваждаше от колана си втория пистолет и започна да стреля.
15
В известен смисъл вътрешността на Шаитаан приличаше на звездния кораб, приземил се на Северния полюс: зданието беше гигантско, но очевидно съвършено празно.
Залата, в която Даниел отведе Черити, беше достатъчно голяма, за да побере статуята на Свободата заедно с няколко средно големи небостъргача. В средата се издигаше почти петметрова кръгла платформа, до която водеха ръждиви стъпала, а край стените на огромнага зала на около половината височина минаваше галерия без перила — и това беше всичко. Повече от дузина тежковъоръжени мравки образуваха жив защитен вал около желязната платформа.
— Разочарована ли сте? — попита Даниел.
— Трябва ли?
Даниел сви рамене и даде знак на един от бойците-насекоми от свитата си. Отговори й, едва след като съществото се отдалечи.
— Може би. Не зная какво сте очаквали.
— Нищо — отвърна Черити. — Къде са Скудър и останалите?
— Ще ги доведат — отвърна Даниел с леко раздразнение. Изглеждаше наистина разочарован, че Черити толкова малко се бе впечатлила от чудовищните размери на стоманения храм. — Ктан вече ги води насам. Нали ви казах, че ще удържа думата си. — Известно време той напразно очаква някаква реакция от страна на Черити, после сви рамене и посочи кръглата конструкция в средата на залата. — Ще преживеете нещо уникално, Черити — каза той. Сега вече не си правеше труда да прикрива гордостта в гласа си. — Това там е пътят за Ню Йорк.