Погледът на Черити проследи ръката му и тя едва сега забеляза тънкия сребрист пръстен от метал, който висеше над цокъла. Беше един празен метален пръстен, с множество малки кръгли отвори, зад който се виждаше задната стена на залата, но въздухът вътре в него сякаш съвсем леко сияеше.
— Трансмитер?
Даниел кимна. Очите му светеха.
— Да. Всеки път е все по-пленително да го използваш, Правил съм го често, но винаги е така вълнуващо и тържествено, както първия път. Една единствена крачка и се озоваваш на хиляди мили. Или един милион светлинни години — както пожелаеш.
— Малка крачка за един човек, така ли? — иронично попита Черити. — Но голяма за човечеството.
— Щом така искате.
— Може би един ден ще си счупите врата от това — любезно каза Черити. — Тогава това наистина ще бъде велик ден за човечеството.
Даниел се засмя.
— Виждам, че ще изминем дълъг път, докато ви убедя.
— Без съмнение — обеща Черити. — По-дълъг, отколкото предполагате, Стоун.
Даниел се усмихна неестествено. Изглежда, искаше да каже нещо, което вероятно не би прозвучало особено приятелски, но после рязко се обърна и отиде до един от бойците-насекоми, които образуваха кордона около платформата. Черити го видя да разменя няколко думи с него. Когато се върна, между веждите му се беше появила дълбока бръчка.
— Неприятности? — с надежда попита тя.
— Не — отвърна Даниел. — Има малко забавяне. Трансмитерът е настроен на друг приемник. А пък е нужно доста дълго време, за да бъде препрограмиран.
Черити отново погледна към огромния трептящ пръстен, Гледката беше странна и същевременно някак абсурдна. Това, което виждаше пред себе си, беше може би едно от най-фантастичните открития, правени някога, продукт на техника, изпреварила земната може би с хилядолетия. Във всеки случай и Морон също. С малки изключения гова, което до сега беше видяла, можеше да бъде разработено и произведено на земята, включително и звездният кораб. Не, помисли си тя — нещо куцаше в цялата тази история за Морон и неговата трансгалактическа власт, която й беше разказал Даниел.
— В известен смисъл вината за това е ваша, знаете ли? — продължи Даниел. — Не бях предположил, че толкова лесно ще мога да ви победя.
— Съжалявам — каза Черити. — Ако знаех, щях, разбира се, да се съпротивлявам по-енергично. Повече няма да се повтаря.
— Със сигурност няма — ядосано каза Даниел. — Но може би така е по-добре — ще видите нещо, което сигурно ви интересува. Погледнете натам.
Ръката му сочеше някъде зад нея и когато Черити се обърна, видя, че в стената на залата се беше отворила огромна триъгълна врата. Отвън влизаше ярка слънчева светлина, така че в първия момент Черити можа да види само размазани тъмни силуети, които влизаха в залата в дълга редица. После нещо проблесна и тя чу звук, който я накара уплашено да потрепери: тихият плач на дете.
— Това са…
— Жрици на Шаит — каза Даниел, след като тя не продължи. — Идват, за да доведат избраните. И, моля ви, Черити, не вдигайте шум. Това е свещена церемония. Не им пречете.
— Свещена ли? — Черити го изгледа настойчиво. — Открадвате децата на хората и наричате това свещенодействие?
— За тях това е така — сериозно отвърна Даниел. — Повярвайте ми — на повечето от тези деца им предстои по-добър живот, отколкото биха могли да очакват някога на тази планета. А сега, моля ви, по-тихо.
Вратата започна бавно да се затваря. И тогава Черити различи петдесет жени, облечени в одежди в сребристо и златно, които приближаваха към платформата на трансмитера. Всяка от тях носеше по една метална пръчка със златист цвят, като тази, която беше взела от жилището на Анджелика — а в скута си носеше малък вързоп.
Шествието на жриците се движеше много бавно. Още не беше изминало и половината от пътя до платформата, когато вратата зад Черити и Даниел отново се отвори и вътре влезе малък отряд бойци-насекоми. Между тях вървяха Скудър, Нет и Абн Ел Гърк.
— Вашите приятели са тук — напълно излишно каза Даниел. — Виждате, че държа на думата си.
— Да, наистина може да ви се вярва — каза Черити.
Даниел замълча. Със сериозно изражение той отстъпи назад и даде знак на мороните да пуснат пленниците. С бързи стъпки Скудър и Нет пристъпиха към Черити, докато Гърк просто се спря и внимателно огледа Даниел с израз на такова отегчено презрение, на каквото Черити никога досега не бе допускала, че е способен.