Выбрать главу

Беше мегабоецът.

Тя беше сигурна, че го е улучила с гамапушката, оръжие, достатъчно мощно за да стопи танк. Тя видя как мотоциклетът експлоадира и това, коего беше останало от тялото му. Но той стоеше пред нея и беше жив!

Това е невъзможно, помисли си тя, абсолютно невъзможно и невъобразимо, защото този сам, смъртно ранен мъж стоеше срещу повече от дузина от бойците на Даниел, но той отблъскваше мороните от себе си, а не обратното! Десетки лазерни оръжия стреляха по него и го улучваха отново и отново, но той продължаваше да напада и непрекъснато отвръщаше на огъня и почти всеки негов изстрел улучваше.

Черити почти закъсня да разбере, че това невероятно същество се стреми право към нея.

Скудър я сграбчи и я отмести с такава сила, че тя изкрещя от болка. Инстинктивно се опита да се отскубне, но Скудър просто блъсна ръкага й настрани и я повлече със себе си, далеч от беснеещото, горящо чудовище. Те се втурнаха нанякъде, после Скудър неочаквано направи рязък завой и пое по посока на бягащите жрици.

— Не! — изрева Гърк. — Не натам! Последвайте ме!

Джуджето скочи встрани, за да избегне изстрела от лазерното оръжие на един боец-насекомо — и с широки крачки хукна направо към платформата на трансмитера!

Бягайки, Черити се оглеждаше, докато се приближаваха към стоманения кръг. Мегабоецът беше изостанал малко и макар все още като по чудо да успяваше да устои на пъкъла от енергия и горещина, с които го засипваха мравките, изглежда, му ставаше все по-трудно; движенията му вече не бяха плавни и бързи, както допреди мигове. Но това не означаваше, че бяха бавни. Вероятно щеше да ги настигне, ако в този момент върху него не се бяха нахвърлили три мравки.

Насекомите, изглежда, най-после бяха проумели, че техните оръжия не могат да направят нищо на противника им, защото изобщо не се опитаха да стрелят, а вкопчиха нокти в него.

Мегабоецът уби и тримата. С голи ръце.

Но колкото и бърз да беше — тази схватка костваше време и това бяха точно няколкото секунди, необходими на Черити и Скудър, за да достигнат до трансмитера.

Скудър спря и най-после пусна ръката й. Той се огледа безпомощно. Изглежда, едва сега разбираше какво е направил в действителност. Намираха се точно в центъра на огромна зала, а около тях нямаше абсолютно нищо, което би могло да им послужи каго прикритие. Със смесица от отчаяние и гняв той впери поглед надолу към Гърк.

— И сега, джудже? — запъхтяно попита той. — Да не би пак да си приготвил някое малко чудо?

— Стоиш пред него — отвърна Гърк. Той посочи към трансмитера. — Скачай!

— Вътре?! — Гласът на Нет беше писклив от ужас. — Не говориш сериозно!

Но Гърк говореше сериозно. И той не загуби нито секунда повече в обяснения, а изненадващо сграбчи ръката на Нет с неочаквана сила — и я повлече със себе си в трансмитера. За части от секундата телата им сякаш увиснаха в безтегловност в Нищото, после започнаха да избледняват, станаха прозрачни — и просто изчезнаха. Във вътрешността на трансмитера отново нямаше нищо друго освен лепкава празнота.

Скудър ужасено ококори очи.

— Какво… какво е това? — промърмори той. — Къде води това нещо?

Черити не отговори. Тя се завъртя и погледна към преследвача си. Мегабоецът беше стигнал до стълбите и се хвърли нагоре. Имаха само още една, може и две секунди.

Една от тези секунди тя проигра, за да подари на Скудър последна, измъчена усмивка и да потърси ръката му.

После един до друг те влязоха в трансмитера и престанаха да съществуват.

Даниел се изправи със стон. Болеше го. Главата му бучеше и сякаш го обля вълна от слабост. По лицето и ръцете му лепнеше кръв.

Дори и сега му беше трудно да повярва на това, което виждаше. Велики боже — а той съвсем сериозно се беше съмнявал в гова, коего му бяха разказвали за мегабойците!

Кайл беснееше. Беше убил повече от половината бойци още при първото нападение, но яростта му нямаше край. Неразбиращо Даниел гледаше как Кайл убиваше бойците един след друг, докато накрая и последният падна мъртъв и пътят към трансмитера беше свободен. Като се олюляваше, Кайл се запъти към петметровия сребърен пръстен, изведнъж спря и много бавно падна на колене.

Може би това беше шансът на Даниел. Даже силите на един мегабоец все някога се изчерпваха. С малко късмет и предпазливост може би щеше да успее да напусне залата, преди Кайл да го забележи и да го убие.