Сякаш прочел мислите му, в този момент Кайл вдигна глава и го погледна. Лицето му представляваше кървава маска, в която сякаш само очите бяха още живи.
— Обадете се… на бойците, Даниел — прошепна Кайл.
Даниел замръзна на мястото си. Прекалено много се страхуваше и беше твърде ужасен, за да може действително да разбере какво означаваха думите на Кайл — но усети, че вероятно всичко беше съвсем различно от това, което беше мислил до сега.
— Какво… какво казваш? — попита той.
— Костюмът… — прошепна Кайл. — Повреден. Те… не ме… познаха. Моля ви, аз… ще умра, ако те… се върнат.
Той не знае, почти истерично помисли Даниел. Нападението изобщо не е било срещу него! Кайл нямаше представа за заповедта, кояго той беше издал!
Кайл с мъка стана, стисна зъби, за да превъзмогне пронизващата болка в гърба и пое към платформата на трансмитера. Той се преви и се заклатушка насам-натам, но не падна. И нямаше и да падне, внезапно проумя Даниел. Изведнъж вече не беше сигурен дали изобщо беше възможно да бъде убит. Скоро, може би само след минути тялото на това небесно същество щеше да започне да се регенерира. И някога, не много по-късно щеше да започне да мисли.
Даниел побърза, наведе се за оръжието на един от мъртвите бойци и го скри под якето си. Страхуваше се, обаче нямаше избор.
На две крачки зад Кайл той се спря и погледна надолу към стенещия мегабоец. Ръката му докосна оръжието и се отдръпна. Пръстите му трепереха.
— Идентифицирайте ме, Даниел — изстена Кайл. — Моля ви! Капитан Леърд…
— Ти я остави да избяга — прекъсна го Даниел. Той отново посегна към лазера и този пъг пръстите му се сключиха около неудобната дръжка на оръжието. Имаше право на само един единствен изстрел.
— Ще я хвана — прошепна Кайл. — Трябва ми само… малко време, за да си почина.
— Нямаме никакво време. — Даниел посочи с ръка пръстена на трансмитера и докато Кайл проследи движението й, светкавично извади лазерното оръжие. — Защо не я последва? Беше само на няколко метра.
— Не мога да направя това — прошепна Кайл.
— Защо?
— Шаи — изстена Кайл. — Трансмитерът е построен на… Шаи. Жриците…
Даниел погледна първо трансмитера, после Кайл.
— Аз… нямам право да ходя там — изстена Кайл — това е единственото място, където… нямам право никога да се връщам. Никой мегабоец няма право.
— Заповядвам ти! — твърдо каза Даниел.
Но Кайл само леко поклати глава. Опита се да стане, но силите не му стигнаха.
— Забранено е — повтори той. — Съжалявам, но не мога… да се подчиня на заповедта Ви.
— Забранено? — коварно попита Даниел. — От кого?
— От господарите — отвърна Кайл.
— И какво ще стане, ако въпреки това го направиш? — попита Даниел и бързо добави — Ти видя колко опасна е капитан Леърд. Важно е да бъде заловена.
— Аз не мога — каза Кайл. — Никой мегабоец няма право да се върне в родното си място. Ще бъде елиминиран.
— Елиминиран? — Даниел прибра оръжието и протегна ръка, за да помогне на Кайл да се изправи. — Сигурен ли си?
Кайл кимна. Даниел хвана ръката му и с всичка сила го блъсна в лепкавия мрак във вътрешността на трансмитера.
16
Беше различно от това, което си бе представяла. Напълно различно. Беше вярвала, че би трябвало да бъде извън времето, но не беше. И беше вярвала, че няма да усети нищо, но тя почувства нещо и това, което изпитваше, не можеше да се сравни с нищо друго, което беше преживявала досега.
Тя вече нямаше тяло, но въпреки това изпитваше хлад или нещо, което в първия момент взе за хлад, докато проумя, че това не е нищо друго освен реакция на душата й на безкрайната празнота, в която тя се носеше, една празнота, която се простираше от единия до другия край на вселената.
Времето течеше. Може би само мигове, може би вечности, защото тя се бе превърнала в част от космоса, чиито закони бяха по-разлмчни от тези на света, в който беше живяла досега. Чувстваше се свободна, безкрайно свободна и извисена, изпълнена от спокойствие, което беше част от самото сътворение. Сега знаеше какво бе искал да каже Даниел, когато разговаряше с нея за трансмитера. Естествено, не беше могъл да го изрази с думи, просто защото това, което Черити изпитваше сега, не можеше да се обхване с думи от човешкия език — от какъвто и да е език. Но изведнъж тя стигна до фундаменталното прозрение, че действително съществуваше нещо като безсмъртна душа.