— Вече можеш да спреш — едва успя да произнесе тя.
После видя как кръвта отново потече и се съсредоточи върху привличането и изцеляването поотделно на плътта и кожата. Тя си спомни предупрежденията на учителите си и провери дали във вътрешността не са останали разкъсвания, през които кръвотечението да продължи. Няколко кръвоносни съдове имаха нужда от поправяне. Лесна работа.
След една последна проверка, тя изтегли сетивата си от тялото, пое си дълбоко дъх и отвори очи. Лицето на Гол вече не бе вкаменено от болка. Той я погледна и се усмихна.
— По-добре ли си? — попита тя.
Той кимна.
— Да. Но съм… изморен. Много изморен. — Едрият мъж се намръщи. — И жаден.
— Така и трябва да е. Ти изгуби много кръв и сигурно имаш някакво възпаление от отровата.
— Острието е било намазано с отрова? — попита разтревожено Сери.
— Не, но червата му са били разрязани. Онова, което е било в тях, действа като отрова, ако проникне в останалата част на тялото.
Сери изгледа замислено едрия мъж.
— Известно време няма да си във форма за тренировки. — Той се обърна към Лилия. — След колко време ще се възстанови напълно?
Тя сви рамене.
— Не съм сигурна, но ще стане по-бързо, ако получава добра храна и чиста вода. — Момичето погледна към Аний. — Ако дойдеш с мен, ще проверя дали Джона не е оставила нещо в стаята. Поне ще има чиста вода.
— Вече закъсняваш за занятия — посочи Аний. — По-добре отивай право в Университета.
— Облечена с това? — Лилия погледна към ученическата си мантия. Тя беше измачкана и изцапана от пълзенето през тесния отвор в стените на магьосническите жилища, който бяха използвали, за да се измъкнат от стаята на Сония и да стигнат до подземните тунели. В друг случай Аний щеше да донесе със себе си дрехи за преобличане, но този път се бе появила с празни ръце. Не можеха да ги държат в стаята на Сония, за да не ги намери някой. Лилия не искаше Гол да умре защото тя не е успяла да намери с какво да се преоблече.
Аний погледна към мантията на Лилия.
— Не можеш ли да използваш магия, за да я почистиш?
Лилия въздъхна.
— Мога да опитам. Зависи колко е изцапана. Може да отнеме повече време, отколкото да се прибера и да се преоблека.
Аний я огледа.
— Не изглежда толкова зле. Спокойно можеш да обясниш вида си със спъване и падане в канавката.
— Ами храната и водата?
Аний сви рамене.
— Аз ще го направя.
— Сония ще остане вкъщи цял ден.
— Тя работи нощна смяна в болницата, нали? Значи ще спи.
— А ако се събуди?
— Тогава ще й кажа, че съм ти дошла на гости и съм огладняла.
— Ако имаме нужда само от вода, знам няколко течащи тръби — обади се Сери. Той погледна сурово Лилия. — Но ще се окажем в по-сложна ситуация, ако пропуснеш занятията си и някой разбере, че си обикаляла в тунелите под Гилдията. Известно време ще се наложи да останем тук и ще имаме нужда да ни посещаваш от време на време.
Лилия отмести поглед от него към Аний. Той беше прав, разбира се. Макар занятията да не изглеждаха толкова важни, колкото безопасността и здравето на приятелите й, пропускането им щеше да предизвика съмнения. Тя отново се прокле за любопитството си и изпробването на инструкциите за овладяването на черната магия в книгата на Наки. Докато беше обикновена ученичка, никой не й бе обръщал особено внимание. Тя въздъхна и кимна.
— Добре. Но довечера ще се върна и ще донеса вечеря за всички ви.
— И как ще го направиш? — попита Сери и повдигна вежди.
— О, Джона винаги ми носи повече храна и ми оставя малки сандвичи, за да имам какво да хапвам, докато уча. Довечера ще имам необичайно голям апетит.
Глава 3
Въпроси
Докато сачаканецът, който го разпитваше, го извеждаше от стаята, Лоркин заподозря, че облекчението, което изпитваше, е само временно. Коридорът, по който вървяха, приличаше на онзи, по който на сутринта го бяха довели в стаята за разпити. Може би бяха приключили за деня. Може би бе настъпила нощта. Стомахът му бе единственият индикатор, по който можеше да съди за часа, а и той не бе достатъчно благонадежден. Когато не се свиваше от притеснение, той тихичко ръмжеше от глад.
Непознатият сачаканец, който го бе разпитвал, водеше отпред, а помощникът му ги следваше отзад. Единственото, което Лоркин знаеше за него бе, че е ашаки, защото пазачът бе използвал тази титла, когато се бе обърнал към него.