Двамата бяха изминали двайсетина крачки, когато от една странична врата, подмината от Изменниците, излязоха две фигури. Регин се спря и Сония го чу как рязко си поема дъх в същия миг, когато тя разпозна кройката на жакетите им и зърна проблясъка на камите им.
Ашаки.
— Внимавайте! — извика тя.
Двамата погледнаха през рамо, видяха двамата мъже и се обърнаха към тях. Единият от тях стрелна с поглед Сония и Регин, после махна презрително с ръка и се обърна към Изменниците. Другият нанесе удар по жената, която потрепна и бутна спътника си зад себе си. Двамата започнаха да отстъпват.
— Слаби са — каза Регин. Сония знаеше, че той няма предвид ашаките, които бяха забелязали киралийските магьосници и не изглеждаха особено притеснени.
„Сигурно имат достатъчно сила, за да решат, че могат да не ни обърнат внимание. Сигурно смятат, че никой от нас не владее черната магия, защото сме киралийци“.
— Смятате ли да предприемете нещо? — попита Регин. — Защото аз не мога да стоя и да гледам как убиват тези двамата. Не и след като Изменниците така или иначе са победили.
— Ще ми се да можех. — Тя го погледна. — Но това би било намеса.
— Сигурен съм, че Изменниците ще ви простят, ако спасите двама от тях.
— Действията ми могат да бъдат приети като действия на Гилдията и Обединените земи.
— Добре. Защото не искам да бъда част от Гилдия, която не е помогнала в такава ситуация. Освен това не е нужно да убивате ашаките. Просто ги подплашете.
Двамата ашаки се бяха разделили и се приближаваха от две страни към Изменниците. Жената погледна към Сония и Регин, а очите й бяха пълни със страх.
„Регин е прав. Изменниците и Гилдията могат да разгледат последствията по-късно“. Тя посегна към силата си и изпрати два удара срещу ашаките. Мъжете залитнаха, но се съвзеха и се обърнаха към нея. Изменниците се възползваха от възможността, за да избягат зад ъгъла към следващата главна улица.
Ашаките се спогледаха и единият тръгна към Сония и Регин.
Другият се поколеба, но го последва.
— Не ми изглеждат изплашени — отбеляза Сония.
Регин се засмя.
— Не знаят коя сте вие.
Покрай нея проблеснаха удари и тя подсили щита си. Зидарите не бяха особено силни — очевидно просто я изпробваха. Тя отговори с дъжд от огнени удари, за да ги сплаши. Мъжете спряха и тя дочу мърморене.
Тогава иззад ъгъла отново се появиха Изменниците. Следвани от много други. Ашаките залитнаха напред, нападнати откъм гърба. Те се обърнаха и видяха как нарочените им жертви вдигат ръце и насочват нещо към тях, след което отново погледнаха към Сония и Регин.
„В капан са — помисли си Сония. — Но това вече е битка на Изменниците“. Тя наблюдаваше как Изменниците изтощиха ашаките, докато щитовете им не паднаха, и потрепна, когато двамата паднаха под финалния удар. Регин изсумтя изненадано, но когато Сония го погледна, той сви рамене.
— Не взимат пленници, нали?
Тя поклати глава, припомняйки си самоубийството на сачаканския крал. Изменниците минаха покрай мъртвите ашаки и се приближиха към Сония и Регин, водени от една от новодошлите.
— Ти си Черната магьосница Сония, нали? — попита жената.
— Да. А това е лорд Регин.
— Аз съм Говорителката Лана. Не трябваше да мърдате от мястото, където ви бяхме оставили. — Тя направи заповеднически жест. — Елате с мен.
Жената се обърна и се отдалечи. Сония погледна към Регин и забеляза изненада и раздразнение в погледа му. Подтискайки усмивката си, тя тръгна след Говорителката Лана, а останалите Изменници заеха позиции от двете им страни, ескортирайки ги до центъра на града.
При звука на приближаващите се стъпки по коридора, Тайенд погледна към Денил. Вече от час двамата седяха от двете страни на стола на Ачати в Господарската стая, потънали в мълчание.
— Време е да поемеш задълженията си — въздъхна Тайенд. — Готов ли си да се изправиш срещу хората, които го убиха? Или можем да намерим кораба на Ачати и да се приберем в Имардин по заобиколния път.
Денил поклати глава.
— Не. Това ще съсипе кариерите и на двама ни. Изменниците… макар да ми се искаше да го бяха пощадили, те не го познаваха. Не знаеха, че той заслужаваше пощада. Как биха могли да знаят? Той беше съветник на краля, който представляваше всичко онова, което те ненавиждаха. И… — Той въздъхна. — Въпреки всичко искам да остана в Арвис. Не завинаги, но…