Стъпките на Шая се дочуха в коридора, придружени от нечии други стъпки. Когато Калия влезе в стаята, тя погледна към Савара, след което наведе очи и притисна длан към сърцето си.
— Остави ни, Шая.
Говорителката се поколеба, после кимна и излезе. Савара се изправи и застана неподвижно пред Калия. Жената не вдигна очи. Тя дишаше учестено. Лоркин се концентрира върху нея, усети познатото присъствие и вината.
— Знам какво си направила — каза й Савара. После погледна към Лоркин и Тивара. — Ние знаем какво си направила.
Вълна от страх и срам се надигна в Калия.
— Това, което не мога да разбера, е следното: защо Халана? — продължи Савара. — Всички я обичаха. Тя нямаше врагове. — Кралицата поклати глава. — Опитът и познанията за камъкотворството, които притежаваше. Талантът. Дори да я мразеше, как можа да ни я отнемеш?
— Не я мразех — възрази Калия. — Аз… — Тя вдигна очи, но бързо ги наведе отново.
— Ти какво?
— Не исках да тя да умира.
— Само ние. — Савара се върна при стола си. — Нямам доказателство за това, но мога да докажа, че имаш нещо общо със смъртта на Халана. Ако успееш да ме убедиш, че е станало случайно, аз… — тя въздъхна. — Колкото и да не ми се иска да го призная, ние се нуждаем от теб, Калия. Убеди ме, погрижи се за ранените и аз няма да разсейвам и деморализирам хората ни в тези съдбоносни времена с обвинения в опит за убийство на един от своите.
Калия преглътна и кимна.
— Когато онази нощ беше на покрива — започна тя, — аз видях, че си сама с… — Тя погледна към Лоркин и Тивара. — Ако ви нападнеха, никой друг нямаше да пострада. Просто трябваше да привлека вниманието към вас. Така че се измъкнах през входа за робите, намерих няколко ашаки и ги поведох към къщата. Те ви видяха, но аз хукнах към входа за робите точно когато Халана излизаше от другия. Мисля, че поставяше защитни камъни. Тя… не ги видя. Тя… — От устата й се отрони стон. — Опитах се да я предупредя, но всичко се случи толкова бързо. Не исках да бъде убита.
Савара погледна към Лоркин. Той поклати глава. Всичко, което Калия казваше, беше истина. Кралицата се обърна и впери поглед в жената. Тя изглеждаше така, сякаш бе отхапала нещо изключително противно. Но причината не бе единствено отвращението от постъпката на Калия. „Тя иска да я накаже, но няма да го направи. Ако бях на мястото на Савара, щях да я затворя и да пратя мен при ранените. — Лечителските умения на Калия не бяха уникални. В този миг той го осъзна. — Но моите умения за четене на мисли са“.
— Закълни се, че никога няма да говориш за това пред никого, освен ако аз не ти заповядам — каза кралицата. — И се закълни, че повече няма да се опиташ да навредиш на мен, Тивара или Лоркин.
Калия наведе глава.
— Кълна се.
— Върви. Шая ще ти покаже имението, където се намират ранените.
Когато жената се отдалечи с бързи крачки, Савара потри ръце в коленете си, сякаш ги почистваше.
— Добре, поне разполагаме с нещо, с което да я държим в ръцете си.
По коридора се чуха стъпки и този път в стаята влезе Говорителката Лана.
— Готова ли си да приемеш киралийците?
Савара си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.
— Готова ли съм? — запита се тя.
Лана се намръщи.
— Първо трябва да ти кажа нещо.
— Така ли?
Устните на Говорителката се разтегнаха в пресилена усмивка.
— Когато намерих Черната магьосница Сония, тя се сражаваше с двама ашаки. Тайвла и Кал, двамата, които ги намериха, ми казаха, че ашаките нападнали първо тях. Сония се намесила и им позволила да се измъкнат.
Лоркин се обърна към Савара и се озадачи, когато я видя да се мръщи. Кралицата го погледна и тихо изсумтя.
— Е, това проваля плановете ми. — Тя се обърна към Лоркин и отпусна ръце покрай тялото си. — Майка ти не се подчини на заповедта да остане там, където я е оставил ескортът й. Очаквах да обсъдим този проблем и да се опитам да получа като извинение нещо от нея.
Той повдигна вежди.
— Едва ли ще успеете.
— Как ще ме посъветваш тогава да я накарам да ни направи една услуга?
— Аз съм последният човек, който може да ви каже. Тя ме познава твърде добре.
— Но ти си неин син. Може би трябва да използвам това.
Лоркин потрепна.
— Само ако сте изключително смела. Аз, ъъъ, ви съветвам да я поопознаете малко повече, преди да се опитвате да я притискате.