Савара сви устни, погледна го и кимна.
— Някой ден ще поискаш да видиш отново нея и родната ти земя.
— Да. Бих искал да взема Тивара с мен, така че ще е добре, ако Сачака и Обединените земи поддържат приятелски отношения.
Савара се обърна към Лана.
— Прати ми киралийците. И елийнеца.
Пулсът на Лоркин се ускори. „Майка ми, Денил и всички останали знаят на кого съм верен сега. Предполагам, че скоро ще разбера какво е мнението им по този въпрос“.
Майка му въведе останалите в стаята. Те се подредиха пред Савара и коленичиха. Настъпи пълно мълчание, изпълнено с изненада и леко смущение. Странни ситни тръпки го полазиха по гърба. За киралийците и елийнците това бе традиционен израз за оказване на почит на владетел, но за Изменниците това бе много повече, отколкото бяха очаквали.
— Станете — каза Савара с приглушен глас. Когато петимата чужденци се изправиха, тя се усмихна. — По-късно Лоркин ще ви покаже как Изменниците поздравяват водача си. — Погледът на кралицата премина по тях. — Аз съм кралица Савара, а това са Тивара и Лоркин. Моля, представете се.
— Както знаете от предишната ни среща, аз съм Черната магьосница Сония от Магьосническата гилдия на Киралия — започна майка му. След това представи останалите в зависимост от статута им, започвайки с Денил.
„Денил изглежда… не смутен, а по-скоро като човек, който се опитва да прикрие неудобството си — помисли си Лоркин. — Да не е ранен? Не, има нещо друго. Може би просто е притеснен, че току-що е видял тези хора да убиват цял куп хора, с които… — Стомахът му се сви на топка, когато осъзна, че Денил, Тайенд и Мерия се бяха сприятелили с хора от сачаканския елит. — Сигурно са видели как приятелите им загиват“.
Когато майка му произнесе името на Регин, Лоркин си спомни предположението на Тивара, че между тях двамата има нещо повече. Лицето на Регин имаше смирено изражение. Той погледна към Лоркин и леко наведе глава. Лоркин отвърна на кимането. „Това нищо не означава“ — помисли си той.
— И така — каза Савара, надигайки се от стола. Тя излезе напред и застана пред Денил. — Възнамерявате ли да останете в Сачака, Посланик Денил? Мисля, че щом пристигнат лечителите, ние ще се нуждаем от представител на Гилдията тук.
Лоркин забеляза, че майка му сбръчи вежди за части от секундата. Като влиятелна фигура сред гилдийските магьосници, тя сигурно бе получила предложение за този пост. Може би, обръщайки се към Денил, Савара показваше, че предпочита него за представител на Гилдията вместо Сония.
— Ако Гилдията го позволи и вие одобрите, ваше величество — отвърна Денил.
Савара кимна.
— Засега ще свършите работа. — Тя се обърна към Тайенд. — А вие, посланик Тайенд, ще продължите ли да представяте Елийн?
— Вече получих указания от моя крал да поискам удължаване на престоя ми на този пост, ваше величество — отвърна Тайенд. — Всъщност той ме накара да запомня едно кратко съобщение и да ви го предам под формата на официално послание.
— Така ли? Предайте го тогава.
Тайенд се преви в изтънчен поклон.
— Кралят на Елийн Леренд ви поздравява с успешното покоряване на Сачака. Той се надява на възможността за скорошна среща, на която да бъде обсъдено установяването на взаимноизгодни отношения. Желае ви мирно и процъфтяващо бъдеще.
Савара се усмихна.
— Предайте моята благодарност за добрите пожелания следващия път, когато се свържете с него. Очаквам по-дълго официално послание. Не виждам причина да не останете тук като посланик. — Тя подмина Мария и Регин и се спря.
Лоркин наблюдаваше лицето на майка си, когато кралицата застана срещу нея. Видя познатата промяна в изражението й, от обичайния леко огорчен, замислен вид към неподвижния, всезнаещ поглед, който той никога не бе успял да издържи задълго.
— Черна магьоснице Сония — каза Савара. Тонът й вече не бе приятелски, но не бе и студен. — Вие не се подчинихте на заповедта ми да останете на мястото, където ви бе отвел ескортът ви.
— Така е, ваше величество.
— Това не ме зарадва особено.
— Не съм и очаквала.
— Защо не се подчинихте?
— Посланиците Денил и Тайенд, и лейди Мерия смятаха, че се намират в опасност. Сарал и Теми си бяха тръгнали, затова не можах да поискам разрешение да помогна на колегите си или да поискам да им осигурите защита. Спазих предишното условие да не помагам на ашаките и желанието на Обединените земи да не се намесвам в битката.