Сония погледна младата жена с подновен интерес. „Къде си крила това момиче, Винара?“ — помисли си тя. Често подозираше, че Повелителката на лечителите задържа най-добрите от новите попълнения за себе си. „Не че аз нямаше да го направя, но не се намирам в нейното положение. Но по всичко личи, че е позволила на тази да й се изплъзне. Може би някой ден, след като Мерия задоволи страстта си за скитания, тя ще се върне, за да работи с мен“.
От претъпкания с хора коридор се появи една Изменница и срещна погледа на Сония. Магьосницата се изпъна и се усмихна. Потисна в съзнанието си всички планове за бъдещето на Мерия, престъпи напред и започна да обяснява от какво имат нужда тя и ранените в Арвис.
Празнични клади не бяха издигнати само на пътя към двореца, установи Денил, когато заедно с Тайенд, Лоркин и бившите роби на Ачати отиваха към Дома на Гилдията. Те горяха из цял Арвис и мисълта за всички красиви и ценни предмети, които се използваха за разпалки, караше Денил да се чувства зле.
„Това са просто предмети“ — каза си той. Но въпреки това бе тъжен и не се заблуждаваше, че заедно с красотата не се унищожава и познанието. Как можеха бившите роби, повечето от които не можеха да четат, да осъзнаят, че изгарят нещо, от което могат да спечелят полза както те, така и наследниците им? Може би двамата, които вървяха зад тях, щяха да го оценят. Все пак се криеха в библиотеката на Ачати. „Дали в момента я изгарят? Ако още не са, ще успея ли да убедя Изменниците да я запазят?“
Той погледна към младия мъж, който вървеше до него. Лоркин щеше да разбере. Сигурно нямаше да може да направи нищо, но Денил бе длъжен да опита, в случай, че имаше дори най-малък шанс да успее.
Онова, което го възпираше, бе споменът за Лоркин, който се биеше редом с Изменниците. За ашаките, които падаха под ударите им. Мисълта, че може би точно неговият удар е убил Ачати.
От неловкото мълчание, което цареше между тях, Денил предположи, че Лоркин е наясно, че заставането му на страната на Изменниците е обтегнало отношенията му с Денил и Гилдията. „Но в моя случай не може да знае защо. Само Тайенд знаеше, че двамата с Ачати бяхме повече от приятели“. А Тайенд не беше казал нищо.
— Постигнахте ли някакъв напредък с книгата си? — попита Лоркин.
— Не и напоследък — отвърна Денил.
— Копията, които направихте, стигнаха ли до Гилдията?
— Още не.
Те продължиха да вървят мълчаливо още няколко минути, избягвайки поредната група празнуващи. Най-накрая завиха зад един ъгъл и пред тях се появи Домът на Гилдията. За щастие тук нямаше клади, но пък улицата беше тъмна. Когато се приближиха, Денил чу как Тайенд си поема рязко дъх. В същото време и той забеляза, че портата виси странно настрани. Някой я беше счупил.
Лоркин бръкна в жилетката си и извади нещо. Вдигна го с два пръста пред гърдите си и се приближи до портата. Наведе се да погледне изкривения метал и тихо изсумтя.
— Само магия може да причини това — промърмори той. Изправи се и погледна намръщено сградата. — Вратата е отворена.
Тайенд и Денил не помръднаха, а Лоркин погледна намръщено отворената врата.
— Мисля, че трябва да се върнем и да…
— Аз ще отида да проверя — каза Лак и тръгна напред, следван от Вата.
— Чакайте, не може… — започна Лоркин, но бившите роби не му обърнаха никакво внимание, прекосиха мълчаливо двора и влязоха в сградата. Лоркин въздъхна и погледна към Денил. — Сигурно ви харесват.
Денил срещна погледа му.
— Бяха роби на Ачати.
Лоркин примигна и лицето му се изкриви от болка.
— Той не оживя, нали?
— Разбира се, че не. Той бе един от най-близките съветници на краля.
— Чудесен начин да му се отплатя за това, че ме измъкна от Арвис. — Гласът на Лоркин бе изпълнен със съжаление.
— Със същия успех би ви предал на краля, ако смяташе, че от това ще спечели Сачака — каза Тайенд.
Денил хвърли остър поглед към Тайенд и елийнецът го погледна в отговор. „Предизвиква ме да възразя — помисли си печално Денил. — Не мога. Макар че ми се иска да вярвам, че Ачати нямаше да се чувства добре, ако трябваше да го направи“.
Лоркин погледна към предмета, който държеше в ръката си и поклати глава. Денил се взря в него и забеляза лекото отражение на светлина.
— Не е честно да поемат рискове заради нас. Останете тук. По-встрани. — Той тръгна към вратата. Денил погледна Тайенд и двамата забързаха след Лоркин. Когато младежът ги забеляза, той въздъхна. — Тогава не се отдалечавайте от мен. Останете зад бариерата ми.