— Тогава ме понижете. — Телано изглеждаше мрачен.
— Не. — Всички погледи се обърнаха към Болкан. Върховният повелител седеше, поставил лакти на облегалките на креслото, и пръстите му се докосваха. — След като Сачака вече се управлява от Изменниците и вниманието ни не е насочено към тях, трябва да решим този проблем. Разчетете съзнанието му, Калън.
Всички го погледнаха изненадано. Телано се ококори, но бързо се успокои. Когато Калън се изправи, той също се надигна бавно.
— Е, щом се налага. Поне ние двамата имаме нещо общо — промърмори той.
Лилия си пое рязко дъх.
— Аз… не съм убедена, че това е добра идея — насили се да произнесе тя; навеждайки очи, когато всички се обърнаха към нея. — Имаше моменти, когато подозирах, че Черният магьосник Калън е… човекът.
Думите й породиха изненада и раздразнени реакции.
— Трябва да изчакаме завръщането на Сония — предложи някой.
Лилия вдигна глава и се насили да срещне погледа на Калън. Той й се усмихна.
— Както казах, може да имаме нужда от Лилия. Недоверието към мен скоро ще бъде част от отговорностите й. Предлагам тя да разчете и моето съзнание, за да могат всички да се успокоят.
Лилия впери поглед в него, изпълнена със съмнения, и усети как в гърдите й се надига вина. „Ако е невинен, ще се чувствам много зле, че го сметнах за източник на Скелин, след всичко, на което ме научи. Но ако не е… дали ще използва това, за да може тайно да ме изнудва?“
Оусън кимаше със съгласие. Болкан също. Калън й махна с ръка. Нямаше как да се измъкне от това. Ако това бяха намеренията му от самото начало, тя с лекота бе попаднала в капана му. С пресъхнала уста Лилия се приближи до него. Той я хвана за ръката и без да спира да се усмихва, я притисна към главата си.
— Помните ли какво трябва да направите?
Тя кимна и затвори очи.
Невъзможно й беше да каже колко време беше минало, преди да се отдръпне отново от него. Изпълваше я вина, че го беше подозирала, но най-силно бе залялото я облекчение. „Сега разбирам защо Гилдията го е избрала. Той би предпочел да умре, отколкото да я предаде. Ненавижда себе си заради това, че е попаднал в капана на роета — а аз нямах представа, че копнежът може да е толкова силен. Голяма съм късметлийка, че се отървах“. Той бе изказал възхищение от готовността й да рискува живота си за Аний, а тя видяла раздразнението му и срама, че не бе успял да намери Скелин и да се разправи с него. „Но наистина се е опитвал; вече съм сигурна в това. Мога да му простя провала“.
Освен това я бе предупредил, че ако лорд Телано е виновен, разчитането на съзнанието му няма да е от най-приятните й преживявания. Лилия се обърна към магьосника. Мъжът огледа стаята, намръщи се и стана. Стоеше вдървено, докато тя протягаше ръце и ги притискаше към слепоочията му.
Не беше приятно. Той се опита да я блокира. Опита се да мисли само за други неща — които биха могли да отвлекат вниманието й. Опита се да й покаже лъжи. Но въпреки това тя успя да види всичко. Видя началото, в пушалните. Видя как доставчиците му предлагат да не пазарува през Домовете, а да се обръща директно към тях. Видя как е започнал да се притеснява, че Гилдията ще отхвърли опиата, затова започнал да пристрастява нови и нови магьосници към него, за да могат да се противопоставят на евентуалната забрана. Всичките му мисли бяха просмукани с жесток копнеж за роет. След като Лилия бе убила Скелин, той се притесняваше, че вече няма да има откъде да си го набавя. И заради това я мразеше. Единствената му утеха бе, че много други магьосници също ще страдат.
За нея бе истинско облекчение да изтегли сетивата си и да се върне в стаята. Докато разказваше на Висшите магове какво е научила, тя се чудеше как роетът бе успял да причини това на Телано, който сигурно е бил достоен мъж, при положение, че са го избрали за Висш маг, и Лечител на всичкото отгоре, докато Калън бе успял да устои, а и тя не се беше пристрастила. „За Гилдията би било по-лесно да прецени какво да прави с роета, ако реакциите бяха едни и същи“.
— Тя лъже — обяви Телано. — Защо вярвате на нея, а не на мен? Тя вече призна, че е работила с Крадец.
— Дадохме ви възможност за по-обикновено разчитане на съзнанието — отбеляза Оусън. — Променихте ли решението си?
Телано го погледна и се изпъна.
— Не. Ще докажа невинността си по по-убедителен начин.
— Ще получите възможност, след като ви назначим Изслушване — каза Оусън. Той се обърна към Калън. — Отведете го.