Това нямаше да е лесно. „За никой от нас“ — трябваше да признае тя.
— Регин, не съм…
— Привлечена от мен? — Той повдигна вежди. — Значи отричате?
Тя се поколеба, после се изпъна и го погледна в очите.
— Да, отричам.
Той присви очи.
— Лъжете.
„Какво бъркам тук?“ Сония отпусна ръце и се опита да положи длани върху хълбоците си, но това се оказа доста трудно в движещата се карета, затова се задоволи просто да му се закани с пръст.
— Не смейте да ме наричате лъжкиня, когато…
Той се засмя.
— Ах, Сония. Ако съм знаел колко е забавно да ви дразня, отдавна да съм се заел с това.
Паниката, която бе започнала да се надига в гърдите й, се стопи. „Просто се закача с мен. Не говори сериозно“. Облекчението бе последвано от разочарование. „О, стига глупости“ — каза си тя. После въздъхна и отново се облегна назад.
— Може вече да не сте злобно тесногръдо копеле, лорд Регин, но сте все същия манипулатор.
Той сви рамене.
— Нищо ново. Но се надявам да се съгласите, че винаги съм го правил с добри намерения. — Регин се наведе към нея. — Ала бих искал да разбера какво не ви допада в идеята да бъдем заедно.
Тя се поколеба, преди да отговори. „Поне е готов да го обсъдим. Може би трябва. Да избием тази мисъл от главите ни“.
— Това би било… добре, доста хора ще възразят срещу това. Аз съм черна магьосница. Вие сте… женен.
— Това ли е всичко? — Той поклати глава. — Каква сте традиционалистка. Сония, жената, която промени всичко — Гилдията, киралийското общество, начинът, по който възприемаме черната магия — се притеснява от клюките?
— Разбира се. Нужни ми бяха години, за да спечеля доверието на хората. Не мога да си позволя да го изгубя.
— Няма. Те ще се зарадват, ако видят, че сте избрала друг магьосник.
Тя извърна поглед.
— Не можете да сте сигурен в това.
— Познавам киралийските клюки по-добре от вас — отвърна той. — И имам съмнителното удоволствие да съм ги изпитал на свой гръб.
Регин въздъхна. Сония го погледна и сърцето й потрепна. Той изглеждаше разочарован. „Може би е прав. Не, няма как да знае какво съм преживяла през последните двайсет години. Хората непрекъснато да преценяват всяко мое движение, всеки приятел или любовник, който съм имала“.
Но стрелвайки го отново с поглед, тя знаеше, че той е прав поне за едно. Наистина я привличаше. Много. „Колкото и ненормално да е това“.
— И така — рече тихо той, — щеше ли да е приемливо, ако бях разведен?
— Не! — възрази тя, макар да не беше сигурна дали реагира така на въпроса му или на това, че Регин не се отказва от темата.
— Може би трябва да перифразирам. Щеше ли да е приемливо за вас, ако бях разведен? — Той се наведе към нея и тя го цогледна. — Ако мнението на останалите нямаше значение, щяхте ли да ме приемете?
Регин я гледаше право в очите. Нямаше да е лесно да го излъже. Тя се поколеба и отвори уста да се опита.
Но не успя да каже нищо, защото той внезапно я целуна. Сония замръзна от изненада, когато Регин плъзна ръцете си около нея и я привлече към себе си. Тя установи, че не може да направи нищо, за да се възпротиви. Тялото й направи онова, за което копнееше — да почувства топлината му.
Трябваше да признае, че целувката бе невероятна. Когато свърши, тя се почувства разочарована, макар да бе останала без дъх. Регин я погледна, но не тъй самоуверено, както преди. „Ако сега се възпротивя, той ще се откаже.
Не искам да се възпротивявам“.
Сония се замисли какво да каже.
— Все още не сте разведен — напомни му тя.
Регин се усмихна.
— Напротив. Кралят ми даде развод, преди да тръгнем към Сачака.
— Какво? Вие не ми казахте!
— Разбира се, че не. Познавам ви твърде добре. Щяхте да усетите намеренията ми и да ме държите на една ръка разстояние — каза й той.
— През цялото време сте го планирали? Ах вие, манипулативен интригант…
— Но винаги с добри намерения — рече той. После я целуна отново.
Когато Лоркин влезе в стаята на кралицата, Савара вдигна поглед от документите, които четеше, и се усмихна. Лоркин се спря и притисна длан към сърцето си, но тя се намръщи и му махна с ръка да влиза.
— Престани. Никой не ни гледа. А Тивара те чака — каза му тя.