„Все пак тя уби човек с черна магия. Не е лесно да се живее с това, дори ако жертвата е била лош човек“.
Една врата се отвори. Сония позна лейди Индрия, заместничката на лорд Телано, и се спря да я изчака.
— Имате ли представа за какво става дума? — попита Индрия.
— Все още не. — Сония се усмихна. — Свиквате ли с новия пост?
Индрия сви рамене.
— Работата е едновременно по-трудна и по-лесна, отколкото очаквах. Преподавам от години, така че разбирам оплакванията и нуждите на учителите. Но досега не съм се оправяла с толкова голям архив.
Сония се засмя.
— Да. Единственият съвет, който мога да ви дам, е да си вземете помощник или дори трима.
— Ще го направя. — Двете излязоха от жилищните помещения на магьосниците. Индрия се огледа. — Не ми помага това, че Телано е оставил всичко в страхотна бъркотия — додаде тя с тих глас. — Предполагам, че просто е спрял да се интересува. Близо ли сте до откриването на лекарство за роета?
Сония поклати глава.
— Не.
Индрия въздъхна.
— Подобни неща отнемат време. Как върви в болниците?
— Пълни са с пристрастени, които са се отказали. Някои реагират добре на лечителството, други не. За щастие магьосниците, които са устойчиви на роета, са се изцелили автоматично, така че ни остават само около четирийсет, които не могат.
Двете продължиха да разискват проблема с роета, докато прекосяваха градината. Когато стигнаха до Университета, те видяха Оусън, Болкан и Калън в една карета, до която чакаше друга. Оусън вдигна глава, видя ги и им махна.
— Там има място за вас, лейди Индрия — каза й той. — Останалите вече заминаха. Ние ще отпътуваме с другата.
Индрия се качи, а Оусън поведе Сония към другата карета. След като всички се настаниха и каретите потеглиха, Сония погледна към Оусън и повдигна вежди. Той улови погледа й и поклати глава.
— Не, не знам за какво точно става въпрос, но съветникът на краля ме увери, че няма нашествие и че Лоркин е добре.
Сония се усмихна. „Страхуват се, че ще хукна обратно към Сачака при най-малкия признак за проблеми. Все пак е добре да знам, че с него всичко е наред“.
— Прочетохте ли вече записките на Денил? — попита Калън Разпоредителя.
— До средата съм. — Оусън повдигна вежди. — Всъщност са доста интересни, особено историите за Дюна. С нетърпение очаквам да прочета цялата книга, след като я завърши и отпечата.
— Първо ще трябва да напише нова глава за Сачаканската гражданска война и за магическите кристали — каза Калън.
— А аз имам усещането, че след това ще трябва да добави още една глава — додаде Болкан.
Оусън погледна Върховния повелител с присвити очи.
— Все още ли се притеснявате за минния огън и онези приспособления в Игра, за които спомена шпионинът на краля?
— Които изстрелват топчета? — Болкан кимна. — Според Даргин те са помогнали на игрийските жреци да завладеят съседните земи.
— По-вероятно е тези игрийски магьосници да не са чак толкова силни — отвърна Оусън. — Не мога да си представя как едно топче, изстреляно от тръба, може да застраши магьосник, ако той е издигнал щит.
— Подозирам, че работи като идеята на Лилия за използването на енергия вместо нож при използване на черна магия. Фокусираната енергия не може да пробие само най-здравите щитове.
— Шпионинът каза, че почти няма вероятност игрийската армия да оцелее при прекосяване на пустинята — напомни му Калън.
— Освен това ние знаем, че те нямат черни магьосници и магически кристали.
Болкан поклати глава, а Оусън се извърна към прозореца и завъртя очи.
— Не се притеснявам за Игра — рече Болкан. — Минният огън, който използва Крадецът Сери, се различава от обикновения…
— Ще трябва да отложим този разговор — каза Оусън. — Пристигнахме.
Каретата забави ход и спря, вратата се отвори. Оусън въздъхна с облекчение, когато Болкан излезе. Тримата с Калън и Сония го последваха. Намираха се в малкия вътрешен двор на двореца, където се събираха магьосниците, когато кралят искаше да избегне забавянето на официалните приветствия. Другата карета се отдалечаваше, а пътниците й вече бяха влезли в двореца.