Сери се обърна и видя приятеля си да седи, да кима и да се протяга. През лицето му мина замислено изражение.
— Но въпреки това се чувствам изморен.
Тя кимна.
— В книгите ми пише, че тялото ти има нужда от няколко дни, за да си навакса загубата на кръв. Зависи от това колко си кървял. Ако отново ти прилошее, кажи ми. Може да е останала отрова. Би трябвало да мога да те изцеля.
— Няколко дни. — Аний погледна към Сери. — Това проблем ли е?
Сери протегна ръка към една кифличка с месо, отхапа от нея и задъвка замислено. Навън все още имаше верни хора. Те щяха да започнат да се тревожат, ако не се свържеше с тях. Дори може би щяха да предположат, че той, Гол и Аний са мъртви. Какво ли щеше да стане тогава? Сери не си правеше илюзии, че ще преминат на страната на Скелин. Най-вероятно Крадецът-отстъпник щеше да поеме контрола над територията на Сери. Не лично. Щеше да уреди да мине в ръцете на някой негов съюзник.
— Нека си мислят, че сме мъртви — каза Гол.
Сери погледна изненадано приятеля си. Не очакваше точно това. „Какво очаквах? Че Гол ще се опита да се изправи и да се престори на по-здрав, отколкото е всъщност, вместо да стане причина да изгубя територията си? Или ще ми каже да го оставя тук? Все благородни постъпки. Нима съм толкова суетен, че очаквам приятелите ми да се жертват заради мен? — Сери се намръщи. — Не, не е това. Просто не очаквах Гол да се предаде преди мен“.
— Следващия път няма да успееш да се измъкнеш — каза Гол. — Сега извадихме късмет. Лежах си там и се опитвах да разбера кой е казал на хората на Скелин, че си в дома на Кадия. Кой ни е предал? Дали са имали друг избор? Не можеш да спреш Скелин да изнудва и подкупва собствените ти хора. Той има твърде много съюзници, твърде много пари. А и вече…
— … вече изгубих територията си — завърши Сери. В гърдите му се надигна горчивина. Но това чувство беше толкова познато и изхабено, че можеше само да го накара да се почувства изморен. За пръв път го бе усетил след убийството на Селия и момчетата, и оттогава бе свикнал с него.
— Нека си мислят, че си мъртъв. Нека Скелин се надуе, нека свали гарда. Може би когато няма кой да му се противопоставя, някои други хора ще опитат. Може да му поставят капан, да го предадат на Гилдията.
Това бе изкушаващо. Много изкушаващо.
— Искаш да останеш тук? — попита Сери, преструвайки се, че не вярва в това.
— Да. — Гол погледна към Аний и Лилия. — Вие какво мислите?
Аний сви рамене.
— Бихме могли да блокираме входа към подземията на Гилдията — да ги срутим, ако смяташ, че така ще е по-безопасно. Има други коридори, които излизат в гората, така че ще имаме маршрут за бягство. Имам предвид онези, които не водят до сградите на Гилдията. — Аний погледна към Лилия. — Ще намерим начини да носим храна и вода тук долу.
Лилия кимна.
— Сигурна съм, че Сония ще помогне.
— Не, не можем да й кажем. — Сери се поколеба, изненадан от убеждението в гласа си. Защо не искам Сония да помогне? — Няма да й хареса. Ще поиска да ни изкара от града. Ще каже на Калън. — Той не вярваше на Калън, и то не само защото мъжът бе пристрастен към роета.
— Няма — отвърна Лилия, макар гласът й да не прозвуча особено уверено.
— Сери е прав — каза Гол. — Сония заминава за Сачака. Тя или ще уведоми някой по върховете на Гилдията, че сме тук, или ще ни изкара навън.
— Значи… щом не искате и Калън да знае — рече Аний, — в такъв случай повече няма да можете да работите с него.
— Така е. — Сери се обърна към Лилия. — Но не е необходимо да се свързваме директно с него. Бихме могли да му кажем, че е по-безопасно, ако общуваме чрез съобщения, които Лилия ще му доставя.
— Ако останем тук, без да се свързваме с хората ти, няма да има какво да му съобщаваме — посочи Аний.
— Да, но той ще може да ни информира какво става навън — отвърна Сери, — преди да се откаже от нас като източник на информация. И да се надяваме, че междувременно ще намерим начин отново да бъдем полезни — което няма как да стане, ако Сония ни изпрати извън града.
Четиримата се спогледаха и кимнаха.
— Добре, първо двете с Лилия трябва да намерим решение за задоволяване на основните ни нужди, като храна и вода — рече решително Аний и се изправи. — А след това да се погрижим тук да стане по-безопасно и удобно.
Сери се усмихна на решителността й. Ако й позволеше, тя щеше да започне да ги командва всичките.