— Не — възрази Крадецът. — Това няма да е първото.
Тя го погледна и се намръщи озадачено.
— Нима?
Той кимна към кошницата.
— Първо ще ядем.
Ако имаше някаква пролука в етикета, която позволяваше на сачаканците да отказват посещението на някой неканен гост, на Деннил му се искаше да я знае. Не че не искаше да види влизащия през входа на Дома на Гилдията ашаки. Той копнееше да се срещне с този мъж. Но подозираше, че посетителят му е тук с официално поръчение и че Денил въобще няма да е доволен да го чуе.
„Да бъдеш приятел с врага определено усложнява нещата“.
Когато Ачати влезе в стаята, Денил се вгледа в лицето му в търсене на намек, че носи добри новини, макар да знаеше, че вероятността за това е минимална. Той се изненада, когато откри съжаление и извинение. Очакваше да се сблъска с грижливо поддържано неутрално изражение.
— Добре дошъл в Дома на Гилдията, ашаки Ачати — каза Денил, като леко се поклони по киралийски маниер.
— Искаше ми се поводът да е по-приятелски — отвърна Ачати. — Това е официално посещение, но ми се иска, ако е възможно, да протече непринудено, като между приятели.
Денил покани Ачати да седне, като самият той се настани в голямото кресло.
— Зависи от това как ще протече официалната част — отвърна сухо посланикът.
— Тогава нека първо приключим с нея. — Ачати се поколеба, поглеждайки към Денил. — Крал Амакира иска да убедите Лоркин да отговори на всички въпроси, свързани с Изменниците.
— Съмнявам се, че ще постигна някакъв успех.
— Ако му заповядате, възможно ли е да откаже?
— Да.
— Това приемливо ли е?
— Изборът не е негов, нито мой.
— Но той е ваш подчинен. Би трябвало да изпълнява заповедите ви.
— Зависи от заповедите. — Денил сви рамене. — В Гилдията и дори извън нея ние нямаме… навика да изпълняваме сляпо заповеди, С изключение на заповедите на краля, но дори тогава съветниците му имат право да изразят своето мнение и препоръки, без да бъдат наказвани — макар да са длъжни да изпълнят заповедите му, дори и да не са съгласни с тях.
— Вие сте също така посланик — и не само на Гилдията, До пристигането на посланик Тайенд вие говорехте от името на всички Обединени земи. Макар това вече да не се отнася до Елийн, вие все още представлявате останалите.
— Да, така е. — Денил разпери ръце. — Но не мога да взимам решения от тяхно име.
— Значи според вас само един от владетелите на Обединените земи може да заповяда на Лоркин да отговаря на въпросите?
— Само киралийският крал. Владетелите на другите държави не могат да дават заповеди на киралийските магьосници.
Ачати повдигна вежди.
— Как успявате да поддържате ред?
Денил се усмихна.
— Повечето от нас са достатъчно умни, за да разбират, че безредието ще доведе до загуба на свобода и просперитет. А онези, които не го разбират… ами, останалите ги контролираме. Вземете например закона, който забранява на магьосниците да участват в политиката. Макар да не се прилага строго, съществуването му ограничава по-амбициозните сред нас.
Ачати се замисли върху думите му, а Денил се възползва от възможността да му зададе въпрос.
— Крал Амакира размишлявал ли е върху възможността Лоркин просто да няма информация, която да му разкрие? Все пак защо Изменниците ще му разрешат да се върне в Арвис, ако той знае нещо, което да им навреди?
Ачати го погледна.
— Тогава защо не отговаря на въпросите ни?
— Може би е просто изпитание.
— На какво? Лоялността му към Изменниците?
Денил се намръщи на предположението, че Лоркин вече е предан на друг.
— Или към Киралия. А може би дори не е изпитание за Лоркин.
Ачати присви очи.
— Нима е изпитание за крал Амакира?
Денил разпери ръце.
— И на Гилдията, крал Мерин и Обединените земи.
— Поставени сме в ситуация на конфликт, за да се разбере какво ще се случи? — Ачати кимна. — Обмислихме и този вариант.
— Макар че може би Лоркин е смятал, че може да се върне в Киралия през Арвис, защото не е вярвал, че крал Амакира ще наруши споразумението, че всички магьосници от Гилдията могат да се движат свободно из Сачака.
Лицето на Ачати придоби каменно изражение.