Сония скри забавлението си при избора му на думи. Ако някой вземеше пръстена на Оусън, зложелателните неща, които можеха да му причинят чрез него, нямаше просто да го тормозят. После изведнъж стана сериозна. „Същото могат да причинят и на мен, ако се сдобият с пръстена, който дадох на Лоркин. — За щастие Оусън беше казал на Лоркин да не го взима на срещата със сачаканския крал. — Ако го бяха взели, трябваше само да измъчват Лоркин, докато аз…“
— Кога тръгвам? — попита Сония, насочвайки мислите си към нещо не чак толкова плашещо.
— Утре вечер — каза Оусън. — Ще свикаме Съвета утре и ще наберем доброволци, които да ви влеят от силата си. Решихме да разгласим, че Лоркин е бил затворен от сачаканския крал и че изпращаме вас, за да преговаряте за освобождаването му.
— Амакира ни даде идеалното извинение да ви изпратим в Сачака — каза Гларин. — Опитайте да се срещнете и с Изменниците, макар най-добре да го направите след като Лоркин бъде освободен — още по-добре, ако си е вече у дома — в случай, че срещата бъде разкрита. — Той се намръщи и извърна поглед, но после се усмихна. — Кралят пита как върви обучението на Лилия във Воинските умения.
Болкан се намръщи.
— Лилия не е роден воин. Рефлексите й са добри и защитата й е силна, но тя не показва никаква инициатива по време на бой.
— Аха — рече Сония и се усмихна. — Познат проблем.
Гларин я погледна и повдигна вежди.
— Аз бях почти същата — обясни тя. — Само ако лорд Ийкмо не бе убит по време на ичанското нашествие. Той беше много добър в обучението на несклонните на бой ученици.
— Лейди Рол Лей изучаваше методите на Ийкмо — каза Болкан със замислено изражение. — Тя води повечето занятия, които се посещават от всички ученици, така че сигурно познава силата и слабостите на Лилия.
— Струва ми се, че може да помогне — каза Сония. — Бих предложила сама да се заема с нея, ако не се налагаше да замина.
— Може би ще започнете, след като се върнете — каза Оусън. — Има ли нещо друго, което трябва да обсъдим?
— Нищо, което да не може да бъде уговорено през кръвни пръстени — каза Гларин. — Не трябва да забавяме тръгването на Сония повече от необходимото.
Оусън я погледна.
— Трябва ли да свършите нещо, преди да тръгнете?
Тя поклати глава.
— Нищо.
— Тогава по-добре уведомете помощника си, че утре вечер потегля.
Тя се изправи.
— Ако вече сме приключили тук, смятам да го направя още сега.
Занятията по воински изкуства в последната година не влизаха в плановете на Лилия за бъдещето. Според университетските стандарти тя бе постигнала най-ниското ниво на уменията, необходими на учениците да завършат. Вместо да отиде в Лечителницата, за да се обучава в техниките за напреднали, тя редовно беше побеждавана от учениците, чиято съдба бе да се превърнат в следващото поколение магове в червени мантии.
Те бяха очаровани от присъствието й. Не всеки ден се случваше ученик или магьосник да упражнява бойните си умения срещу черен магьосник. Като че ли слабото й представяне дори не ги притесняваше, защото занятията включваха предимно демонстрации, в които се използваше съвсем малко магия. Не й позволяваха да отнема и съхранява магия — дори ако й я предлагаха доброволно. Но Лилия трябваше да признае, че когато упражненията не изискваха от нея да взима решения или да поема инициативата, тя ги намираше за също толкова интересни, колкото и останалите ученици.
Черната магия определено променяше динамиката на боевете. Тя смяташе, че възможността да извлича магия от противника щеше да е най-полезното й умение, но се оказа, че не е така. Все пак трябваше да се приближи достатъчно близо до човека, да разреже кожата му и да разбие естествената бариера срещу външни магически влияния. А когато успееше да изтощи врага си достатъчно, за да успее да свърши това, в него вече не бе останала почти никаква магия.
Съхраняването на енергия й даваше много по-голямо предимство. Тя се смущаваше от това, че щом й отдадяха енергията си, обикновените магьосници ставаха безполезни. Освен това си беше плашещо да осъзнае колко значима я правеше това, как я издигаше над останалите. И как я превръщаше в мишена.
Когато ставаше въпрос за истински сблъсък, тя почти винаги взимаше погрешните решения, действаше прибързано или се колебаеше твърде дълго. Когато последната й атака срещу „врага“ се разби безплодно върху щита му, Черният магьосник Калън прекрати схватката.