Скоро той започна да се задъхва, гърдите го боляха, а краката му започнаха да се подгъват. Гол дръпна малко напред, но след известно време забави крачка и погледна назад. Поспря се и изчака Сери, но дори след като той го настигна, едрият мъж продължаваше да гледа намръщено.
— Къде е Аний?
Сърцето на Сери се сви от болка. Той се обърна, но видя само тъмнина зад себе си.
— Тук съм — обади се тих глас и леките й стъпки изпревариха появата й. — Спрях се, за да видя дали няма да ги чуя. — Лицето й бе мрачно. — Прилижават ни. Повече от един са. — Тя се приближи към тях, махвайки с ръка. — Продължавайте напред. Не са далеч.
Сери се намръщи, а Гол се втурна напред. Едрият мъж вървеше още по-бързо от преди. Беше избрал криволичещ маршрут, но все пак не бяха успели да се измъкнат от преследвачите си — което предполагаше, че те познават коридорите също толкова добре, колкото тях двамата със Сери. Гол сви по-близо до проходите на Гилдията, но който и да ги преследваше, очевидно не се страхуваше достатъчно от магьосниците, за да остави плячката си да се измъкне.
Приближаваха тайния вход на Сери в тунелите под Гилдията. „Няма да посмеят да ме последват там“. Освен ако не знаеха накъде водят тунелите. „Ако тръгнат след мен, ще разберат, че Гилдията не охранява подземните си коридори“. Което означаваше, че Скелин също ще го разбере. „Не само няма да мога да използвам повече този изход, ами ще трябва да предупредя и Гилдията. Те ще запълнят тунелите и най-безопасният ми маршрут до Сония и Лилия ще бъде изгубен“.
Той считаше коридорите на Гилдията за един вид последно убежище. Ако имаше някаква алтернатива…
На двайсетина крачки от входа към гилдийските тунели някъде отзад се чу звук, който потвърждаваше, че убийците се приближават. Бяха твърде близо — нямаше да има време да отворят тайната врата. Когато Гол забави ход и се обърна към Сери, веждите му бяха повдигнати в мълчалив въпрос. Сери се плъзна покрай него и пое в нова посока.
Оставаше му само една възможност, която бе доста рискована. Може би дори щяха да се окажат в много по-опасна ситуация. Но поне преследвачите им също щяха да бъдат застрашени, ако се осмеляха да ги последват.
Гол се досети за намеренията на Сери и изруга под носа си, но не възрази. Хвана го за ръката, за да го забави и отново пое водачеството.
— Лудост — промърмори той и побягна към Слиг сити.
Бяха минали повече от десет години — почти двайсет — откакто десетки улични сираци си бяха намерили нов дом в тунелите, след като кварталът им беше разрушен. Те скоро станаха обекти на страховити истории, разказвани в пивниците и използвани за сплашване на непослушни деца. Твърдеше се, че слигите никога не излизат на дневна светлина и се измъкват през канализацията само през нощта, за да крадат храна и да плашат хората. Някои вярваха, че те са се изродили в източени, бледи същества, с огромни очи, които им позволяваха да виждат в тъмното. Други твърдяха, че изглеждат като всички улични хлапета, докато не си отвореха устата и не разкриеха острите си кучешки зъби. Всички бяха на мнение, че навлизането в територията на слигите е предизвикателство към смъртта. От време на време някой решаваше да подложи на тест тези вярвания. Повечето никога не се завръщаха, но неколцина успяваха да изпълзят навън, покрити с многобройни рани, нанесени им в мрака от мълчаливите, невидими нападатели.
Местните им оставяха дарове, с надеждата да избегнат подземните набези в домовете им. Сери, чиято територия се припокриваше със слигската в единия ъгъл, беше наредил всеки ден да оставят храна в един от тунелите, като торбата беше маркирана с изображение на съименника му, малкия гризач серини.
Беше минало доста време, откакто за последен път провери дали нарежданията му продължават да се изпълняват. „Дори да са престанали, едва ли ще получа възможността да ги накажа“.
Скоро забеляза маркерите, които предупреждаваха, че навлизат в територията на слигите. Чуваше учестеното дишане на Аний зад гърба си. Дали убийците се бяха осмелили да ги проследят?