За щастие пътеката беше суха и изобщо не беше хлъзгава. Сери погледна назад и видя, че водата тече през тунели, които, съдейки по наклона на тавана им, се спускаха още по-надълбоко под града.
От двете си страни той виждаше горните части на други стени, които обаче се намираха твърде далеч, за да могат да бъдат достигнати. Единственото осветление идваше от фенерите, които носеха.
За негова изненада по водата не се носеха никакви отпадъци. От време на време са забелязваше по някое маслено петно, което обикновено миришеше на сапун и парфюми. Но по стените се виждаха петна от мухъл и въздухът бе натежал от нездравословна влага.
Някъде пред тях се появи групичка от светлини и Сери скоро започна да различава очертанията на голяма платформа, която се свързваше чрез мостове с две от стените. Върху нея седяха няколко души и в обширната зала се разнесе тихото мърморене на гласове. Зад платформата Сери различи няколко тъмни кръга и накрая установи, че това са други тунели, които бяха разположени по-нависоко и от които се изливаше вода в грамадния подземен басейн.
Тримата последваха Уърм на платформата и стъпките им я накараха да заскърца. Сери огледа хората и видя, че никой не е по-възрастен от двайсетина години. Две от младите жени носеха пеленачета, едно детенце бе завързано на въже към най-близката колона, най-вероятно за да не падне във водата. Всички гледаха Сери, Гол и Аний с широко отворени, любопитни очи, но никой не заговори.
Уърм погледна към Сери и посочи към изпускателните канали.
— Това идва от баните на Гилдията — каза той. — По на юг има канализационни тръби, а по нататък на север има и канали и отводнители. Но тук водата е по-чиста.
Сери кимна. Мястото не беше лошо за заселване, ако човек няма нищо против да живее под земята и да е непрекъснато обграден от влага. Той се огледа и различи други платформи, населени с още слиги, и тесни мостчета, които ги свързваха.
— Никога не съм знаел, че това място съществува — призна си той.
— Точно под носа ти. — Уърм се усмихна и Сери осъзна колко е прав. Тази част от територията на слигите се намираше точно под неговата територия. Сери се обърна и погледна мъжа.
— Твоите момчета ни скриха от хората, които искаха да ни убият — каза той. — Благодаря. Ако имах друг избор, никога нямаше да навляза в територията ви.
Уърм леко наклони главата си на една страна.
— А тунелите на Гилдията?
„Значи знае, че имам достъп до тях“. Сери поклати глава.
— Така щях да ги разкрия на враговете си. После трябваше да предупредя Гилдията за това и мисля, че нямаше да ми хареса начинът, по който щяха да решат проблема. Предполагам, че и на теб няма да ти хареса да започнат да душат наоколо.
Мъжът повдигна вежди.
— Не. — Той сви рамене и въздъхна. — Ако бяхме позволили на онзи, който е изпратил убийците по петите ти, да ви намери, той щеше да открие и нас. А щом вземе вашите неща, нищо няма да го спре да вземе и нашите.
Сери изгледа замислено Уърм. Слигите бяха много по-добре запознати със случващото се в горния свят, отколкото бе очаквал. И бяха прави за Скелин. Щом превземеше територията на Сери, той щеше да контролира и слигите.
— Скелин или аз. Не е кой знае какъв избор — каза Сери.
Уърм поклати глава и се намръщи.
— Той няма да ни остави на мира, както правиш ти. — Мъжът кимна към тунелите. — Той ще ги пожелае, защото иска онова, до което водят.
Гилдията. Сери потрепери. Дали това беше просто предположение на водача на слигите, или той бе наясно с плановете на Скелин? Крадецът отвори уста да го попита, но Уърм се обърна и впери поглед в него.
— Показах ти това, за да знаеш. Но не можеш да останеш — каза той. — Ще те изведем горе, на безопасно място, но това е всичко.
Сери кимна.
— Не мога и да се надявам на повече — отвърна той, влагайки в тона си цялата си благодарност.
— Ако се наложи да се върнеш, просто кажи името ми и ще останеш жив, но ще трябва пак да те изведем навън.
— Разбирам.
Двамата се гледаха още известно време, после Уърм кимна.
— Къде искаш да отидеш?