Тереса реши да приложи методите от Синалоа. Ще им дам да се разберат, каза си тя. В крайна сметка, щом там в съответните ситуации някои методи се оказваха ефикасни, трябваше да бъде същото и тук, където на нейна страна щеше да е и липсата на подобна практика. Нищо не вдъхва толкова респект, колкото извънмерното, още повече, когато не го очакваш. Без съмнение Гуеро Давила, голям привърженик на „Томатерос де Кулиакан“, смеейки се искрено от кръчмата в ада, където сега навярно беше седнал, би описал това като да удариш яко с бейзболна бухалка и да им отмъкнеш втора база на французойчетата. Този път си подсигури средствата от Мароко, откъдето един стар приятел, полковник Абделкадер Чаиб, й прати подходящите хора: бивши полицаи и бивши военни, които говореха испански, бяха с редовни паспорти с туристическа виза и пътуваха на отиване и връщане по линията на ферибота Танжер — Алхесирас. Сурови хора, наемни убийци, които получаваха само най-необходимите инструкции и информация и които в случай на задържане от страна на испанските власти нямаше да могат да бъдат свързани с когото и да било. Хванаха Нене Гару на излизане от една дискотека в Беналмадена в четири часа сутринта. Двама млади мъже с вид на северноафриканци — каза той по-късно в полицията, когато се възстанови, — го приближили явно с намерение да го нападнат, взели му портфейла и часовника, и му счупили гръбначния стълб с бухалка за бейзбол. Хряс. Хряс. Направили го на детска дрънкалка, поне този образен израз употреби говорителят на клиниката — началниците му после го осъдиха за прекаленото му красноречие, — за да опише случая пред журналистите. Същата сутрин, когато новината се появи в криминалната хроника на вестник „Сур“ в Малага, на Мишел Салем му се обадиха по телефона в къщата във Фуенхирола. След като му каза „добър ден“ и се представи като приятел, мъжки глас изказа на съвършен испански съболезнованията за злополуката с Гару, за която, предполагаше той, господин Салем е в течение. Сетне, несъмнено от мобилен телефон, започна да му разказва с подробности как в настоящия момент внуците на франкоалжиреца, три момиченца и едно момченце на възраст от пет до дванадесет години, си играят в двора на швейцарското училище на Лас Чапас — милите създания, които предишния ден са чествали с приятелчета рождения ден на най-голямата в едно заведение на „Макдоналдс“. На умницата Дезире, чийто обичаен маршрут на отиване и връщане от училище, както и на братчетата й, беше описан изчерпателно на Салем. За да се приключи въпроса, последният получи същия следобед, по куриер, плик със снимки, направени с фотоапарат с телеобектив, на тях се виждаха внуците му в различни моменти от последната седмица, включително в „Макдоналд’с“ и швейцарското училище.
Разговарях с Кучо Маласпина. Беше облечен с черен кожен панталон, английско сако от туид, мароканска чанта на рамото. Тъкмо си заминаваше окончателно за Мексико. Беше две седмици преди срещата ми с Тереса Мендоса. Срещнахме се случайно в чакалнята на аерогарата в Малага, между два полета със закъснения. Здравей, как си, драги, поздрави той. Как вървят нещата. Взех си кафе, той — портокалов сок, който пиеше със сламка, докато се разменяхме любезности. Чета ти нещата, гледам те по телевизията, все приказки в този дух. После двамата седнахме на канапе в един спокоен кът. Работя върху „Кралицата на Юга“, казах аз. Разсмя се ехидно. Той я беше кръстил така. На корицата на списание „Ола“ от преди четири години. Шест цветни страници с историята на живота й или поне тази част от него, която той е могъл да издири. Беше се съсредоточил повече върху властта й, върху лукса и тайнствеността. Почти всички снимки бяха направени с фотоапарат с телеобектив. „Тази опасна жена контролира всичко това“ — в такъв дух бе написан материалът. Мексиканка, тайнствена мултимилионерка, тъмно минало, смутно настояще. „Красива и загадъчна“ беше текстът под единствената снимка, направена отблизо: Тереса с тъмни очила, строга и елегантна, слизаща от една кола, заобиколена от бодигардове, в Малага. Отиваше да дава показания пред съдебна комисия по наркотрафика, където не можаха да докажат абсолютно нищо. По това време юридическата й и финансова защита вече бяха бетонни. Кралицата на наркотрафика в Протока, царицата на дрогата — така я описваше „Ел Паис“, — беше купила подкрепата на толкова политици и полицаи, че бе практически неуязвима. До такава степен, че Министерство на вътрешните работи предостави досието й на пресата, в опит да разпространи под формата на слухове и журналистическа информация това, което не можеше да се докаже по съдебен път. Но сметката им излезе крива. Репортажът превърна Тереса в легенда: една жена в суровия мъжки свят. Оттогава редките снимки, които успяваха да й направят или оскъдните й публични прояви винаги бяха новина. Папараците — срещу телохранителите на Тереса валяха оплаквания за агресия към фотографите, с този въпрос се занимаваха куп адвокати на „Трансер Нага“, — следваха дирите й с такъв интерес, какъвто проявяваха към принцесите на Монако или към кинозвездите.