— Значи пишеш книга за тази особа.
— Завършвам я. Почти.
— Какъв образ, а? — Кучо Маласпина ме гледаше, умен и хаплив, и поглаждаше мустаците си. — Добре я познавам.
Кучо беше стар мой приятел, от времето, когато работех като военен репортер, а той започваше да прави име в жанра „кой с кого спи“ — светска хроника и телевизионни предавания в часа след вечеря. Хранехме един към друг взаимно, съучастническо уважение. Сега той беше звезда, способен да проваля бракове на знаменитости само с един коментар, едно заглавие в списание или надпис под снимка. Умен, изобретателен и злонравен. Гуруто на клюките от доброто общество и на бляскавия свят на знаменитостите: отрова в чаша мартини. Не беше вярно, че познава добре Тереса Мендоса. Но се беше подвизавал в средата й — Коста дел Сол и Марбеля бяха благодатни ловни полета за журналистите от светската хроника, — и няколко пъти се беше добирал до нея. Въпреки това винаги беше отпращан категорично, което в единия случай означаваше насинено око и жалба в съда на Сан Педро де Алкантара, след като си получи заслуженото от един от телохранителите — описанието пасваше точно на Поте Галвес. Тогава журналистът бе направил всичко възможно да се приближи до нея на излизане от един ресторант в Пуерто Банус. Добър вечер, госпожо, бих искал да ви попитам, ако нямате нищо против, ау. Очевидно имате. Така че нямаше отговори, нито повече въпроси, нямаше нищо, освен онази мустаката горила, която стовари юмрук в окото на Кучо с професионално умение. Фрас. Звезди посред бял ден, журналистът, седнал на пода, вратите на колата се затварят, шум от потеглящ двигател. Кралицата на Юга, мярната за миг.
— Интригуващо е, представи си само. Жена, която за няколко години създава малка нелегална империя. Авантюристка с всичките необходими съставки: мистерия, наркотрафик, пари… Винаги дистанцирана, пазена от телохранители и легенда. Полицията е неспособна да се домогне до нея, а тя купува всичко наред. Копловиц77 на дрогата… Нали се сещаш за сестрите милионерки?… Същото, но с обратен знак. Когато онази нейна горила, дебелак с лице като „Ел Индио“ Фернандес78, ми заби крошето в окото, бях очарован, казвам ти. Няколко месеца живях от това. После, когато адвокатът ми поиска невероятно обезщетение и дори не сме сънували, че ще го получим, нейните хора го платиха, без да се пазарят. Честна дума. Виж, кълна ти се, че бяха много пари. Нямаше нужда да се ходи на съд.
— Вярно ли е, че се разбират добре с кмета?
Коварната му усмивка под мустаците стана още по-широка.
— С Томас Пестаня?… Великолепно — отпи малко със сламката, ръкомахайки възхитено с една ръка. — От Тереса валяха купища долари за Марбеля: обществени дейности, дарения, инвестиции. Запознаха се, когато тя си купи парцела, за да си построи къщата в Гуадалмина Баха: градини, басейн, фонтани, гледки към морето. Напълни я и с книги, защото на всичкото отгоре момичето се оказа малко нещо интелектуалка, нали? Или така разправят. Тя и кметът вечеряха много пъти заедно, срещаха се у общи приятели. Частни събирания, банкери, строители, политици и хора по-така…
77
Сестрите Естер и Алисия Копловиц, най-богатите жени в Испания, на 400-то място в списъка ни Форбс за най-богатите хора в света. — Б.пр.
78
Емилио „Ел Индио“ Фернандес — най-забележителната фигура в историята на мексиканската филмова индустрия, превърнал се почти в национален символ, изпълнител на роли на бандити и революционери. Репутацията му в личния живот не е особено добра, осъждан е за непредумишлено убийство. — Б.р.