— Правеха ли сделки?
— Разбира се. Пестаня я подпомогна много за местния контрол, а тя винаги знаеше как да спазва нормите. Винаги, когато имаше разследване, агенти и съдии внезапно се оказваха незаинетересовани или некомпетентни. Така че кметът можеше да се среща с нея, без да скандализира никого. Беше много потайна и хитра. Полека-лека пускаше пипала в кметствата, съдилищата… Дори Фернандо Бувиер, губернаторът на Малага, й беше в ръцете. В края на краищата всички печелеха толкова пари, че никой не можеше да мине без нея. Това беше защитата и силата й.
Силата й, повтори той. После изглади гънките на кожения си панталон, запали холандска пура и кръстоса крака. На Кралицата, додаде той, изпускайки дим от устата си, не й харесваха празненствата. За всички тези години е присъствала на две или три, най-много. Идваше късно и си тръгваше рано. Живееше затворена в къщата си и няколко пъти успяха да я снимат отдалеч, докато се разхождаше по плажа. Обичаше морето. Говореше се, че понякога излизала с контрабандистите си, както когато нямала пукната пара. Но това навярно е част от легендата. Истината е, че й харесваше. Купи голяма яхта, „Синалоа“, и прекарваше дълго време на борда й, сама с телохранителите си и екипажа. Два-три пъти са я видели така. По пристанищата на Средиземно море, Корсика, Балеарските острови, гръцките острови. Само това.
— Един път си мислех, че сме я пипнали… Един папарак успя да се договори с работниците, които трябваше да оправят нещо в градината й. Изснима няколко филмчета — тя на терасата, на прозореца и тъй нататък. От списанието, което беше купило снимките му, ме извикаха, за да напиша текста. Обаче не излезе нищо. Някой плати цяло състояние и спря репортажа. Снимките изчезнаха. Фокус-мокус препаратус. Казват, че лично Тео Алхарафе уредил работата. Адвокатът — хубавец. И че бил платил десет пъти стойността им.
— Спомням си това… Един фотограф имаше проблеми.
Кучо се наведе, за да изтръска пурата в пепелника. Ръката му застина на половината път. Коварната усмивка се превърна в глух, злорад смях.
— Проблеми?… Виж, скъпи. При Тереса Мендоса тази дума е евфемизъм. Момчето беше професионалист. Ветеран в занаята, събирач на боклука на елита, биваше го да души из бельото и частния живот на хората… Списанията и агенциите никога не казват кой е авторът на тези репортажи, но някой трябва да беше подложил ръка, за да му сипят с черпака. Две седмици след като снимките изчезнаха безследно, ограбиха апартамента на момчето, което живееше в Торемолинос, докато, забележи, той случайно спял вътре… Какви работи, а?… Резнали го четири пъти с нож, изглежда без намерение да го убиват, после счупили, един по един, пръстите на двете му ръце, представи си… Слухът тръгна. Повече никой не се върна да души около къщата в Гуадалмина, разбира се. Нито се приближи до тази кучка на по-малко от двайсет метра разстояние.
— Любовни истории — казах аз, сменяйки темата.
Отрече категорично. А това беше точно по неговата специалност.
— Любовни истории — нула. Поне доколкото аз зная. А ти е известно, че аз зная. Говореше се нещо за връзка с доверения й адвокат, Тео Алхарафе. Добре сложен, от класа. Освен това голям мръсник. Пътуваха заедно и тъй нататък. Виждали са ги заедно, включително в Италия. Не си падаше по адвоката. Виж, сигурно е спала с него. Но не си падаше. Повярвай ми, тия работи ги надушвам като хрътка. По-скоро си мисля за Патрисия О’Фарел.
О’Фарел, продължи Кучо след като отиде за още един портокалов сок и поздрави няколко познати на връщане, беше друго нещо. Бяха приятелки и съдружнички, макар че бяха различни като деня и нощта. Но са били заедно в затвора. Каква история, а? Толкова заплетена и въобще… Толкова перверзна. Онази беше наистина изискана. Мръсница и лесбийка. Зряла, с всичките пороци на света, включително и този — Кучо докосна многозначително носа си. — Толкова развейпрах, че повече няма накъде. Така че не е лесно да се обясни как тези двете, Сафо и капитан Морган, бяха заедно. Макар да се знаеше, че юздите ги държеше Мексиканката. Невъзможно е да си представиш черната овчица на фамилия О’Фарел да организира този бизнес сама.
— Беше откровена и всеизвестна лесбийка. Кокаинистка докрай. Това даде повод за много приказки… Разправят, че облагородила другата, която била неграмотна, или почти неграмотна. Истина или не, когато се запознах с нея, тя вече се обличаше и се държеше на ниво. Носеше хубави дрехи, винаги дискретни: тъмни тонове, семпли цветове… Ще се разсмееш, но един път дори я включихме в списъка на двайсетте най-елегантни жени на годината. Донякъде на майтап, донякъде на сериозно. Кълна ти се. И се получи, представяш ли си, интрижката. Малко след десето място. Беше хубавичка, не голяма красавица, но умееше да се нагласи — остана замислен, с разсеяна усмивка, накрая сви рамене. — … Ясно е, че имаше нещо между тях двете. Не зная какво: приятелство или интимна връзка, но имаше нещо. Всичко беше много странно. Навярно това обяснява защо Кралицата на Юга имаше малко мъже в живота си.