— Интересни хора, нали?
Пестаня, комуто нищо не убягваше, я беше видял да си бъбри с Нино Хуарес. Но не каза нищо. Размениха си комплименти: всичко е чудесно, кмете, моите поздравления. Прекрасно тържество. Тереса попита колко е часът и той й каза. Ще обядваме заедно във вторник, разбира се. Където ходим винаги. Сега трябва да си тръгваме. Всяка жаба да си знае гьола.
— Ще трябва да си тръгнеш сама — възропта Пати. — Аз се чувствам превъзходно.
С галисийците нещата се оказаха по-сложни, отколкото с французите. Подходът към тях изискваше ювелирна точност, защото мафиите от северозападна Испания имаха собствени контакти с Колумбия и понякога работеха със същите хора, с които работеше и Тереса. Освен това наистина бяха сурови хора, бяха изминали дълъг път, имаха опит и се намираха на своя територия, след като старите „амос до фуме“, господарите на мрежата за контрабанда на цигари, се бяха преориентирали към трафика на дрога, и се бяха превърнали в истински „амос до фариня“81. Естуарите на галисийските реки бяха техни феоди, но те разширяваха полето на действието си на юг, в посока към Северна Африка, по притоците на Средиземно море. Докато „Трансер Нага“ се занимаваше само с транспортирането на хашиш го андалуското крайбрежие, взаимоотношенията им, макар и студени, се развиваха привидно на принципа „живей и остави и другите да живеят“. Кокаинът беше нещо различно. В последно време организацията на Тереса израсна като сериозен конкурент. Всичко това се постави за обсъждане на събрание, организирано на неутрален терен, в малко имение в провинция Касерес, близо до Аройо де ла Лус, между планината Санто Доминго и пътя N-521, в имение, гъсто обрасло с коркови дъбове, с пасбища за добитъка. Бялата къща беше разположена в края на път, по който колите вдигаха облаци прах и по който всеки натрапник можеше лесно да бъде разкрит. Срещата се състоя в късната сутрин. От страна на „Трансер Нага“ дойдоха Тереса и Тео Алхарафе, придружени от Поте Галвес на волана на черокито, следвани от тъмен пасат с двама напълно доверени мъже, млади мароканци, изпробвани първо в лодките и взети по-късно в отдела по сигурността. Тя беше облечена в черно, в костюм с панталон от добра марка и с добра кройка, косата й беше прибрана на тила, опъната и сресана на прав път. Галисийците вече бяха там. Бяха трима, с още толкова телохранители на вратата, до двете лъскави беемвета, с които бяха дошли на срещата. Всички заговориха направо по същество. Бодигардовете се гледаха едни други вън, заинтересованите страни — вътре, насядали около голяма маса в стил рустик, в средата на стая с греди на тавана и препарирани глави на благородни елени и глигани по стените. На масата имаше сандвичи, напитки и кафе, кутии с пури и бележници за водене на записки. Делова среща, която започна зле, когато Сисо Пернас, от клана на Корбейра, син на Хакин Пернас, „амо до фуме“ от устието на Ароса, взе думата, за да изложи въпроса. Обръщаше се през цялото време към Тео Алхарафе, сякаш адвокатът беше истинският му събеседник, а Тереса присъстваше, за да краси масата. Проблемът, каза Сисо Пернас, е там, че хората от „Трансер Нага“ се навират навсякъде. Нямаме нищо против средиземноморската им експанзия, хашиша и прочие. Нито що се отнася до белия прах, в разумни граници: има хляб за всички. Но всеки да си знае мястото, да уважава чуждите територии и традицията, която в Испания — продължаваше да гледа само Тео Алхарафе, все едно той беше мексиканецът, — винаги е била на почит. Под територии Сисо Пернас и баща му Хакин разбираха атлантическите операции, големите товари, превозвани с кораби от латиноамериканските пристанища. Те работеха с колумбийците от край време, откакто дон Хакин, братята Кобейра и хората от старата генерация, под натиска на младото поколение, започнаха да се преориентират от цигарите към хашиша и кокаина. Така че имаха едно предложение: нямали нищо против „Трансер Нага“ да работи с белия прах, който идваше от Казабланка и Агадир, стига да го прекарват към източното Средиземноморие и да не оставаше в Испания. Защото директните превози за Полуострова и Европа, пътят на Атлантика и разклоненията му на север, бяха владение на галисийците.