— В действителност ние това и правим — отбеляза Тео Алхарафе. — С изключение на транспорта.
— Знаем това — Сисо Пернас си наля кафе от каната пред него, след като я предложи първо на Тео, който поклати глава в знак на отказ. Жестът на галисиеца не включваше Тереса. — Но нашите хора се страхуват, че ще се изкушите да разширите бизнеса. Има неща, които не са ясни. Кораби, които кръстосват насам-натам… Не можем да контролираме това, а и рискуваме да ни припишат чужди операции — погледна към двамата си придружители, сякаш те добре знаеха за какво става дума. — Митническата охрана и полицията да ни зажужат като конска муха на ухото.
— Морето е свободна територия — вметна Тереса.
Проговаряше за първи път, след първоначалните поздрави. Сисо Пернас гледаше Тео, все едно тези думи бяха произнесени от него. Симпатичен като бръснарско ножче. Придружителите му гледаха Тереса снизходително. Любопитно, сякаш се забавляваха от ситуацията.
— Не става дума за това — каза галисиецът. — Отдавна работим с кокаина. Имаме опит. Направили сме големи инвестиции — продължаваше да се обръща към Тео. — Вие разстройвате работата ни. Може да стане така, че ние да платим вашите грешки.
Тео отправи бърз поглед към Тереса. Мургавите му ръце очертаваха с автоматичната писалка въпросителен знак във въздуха. Тя остана невъзмутима. Върши си работата, казваше мълчанието й. Всяко нещо с времето си.
— И какво мислят колумбийците? — попита Тео.
— Траят си — Сисо Пернас се усмихваше накриво. Тези мръсни Пилатовци, казваше изразът на лицето му. — Смятат, че проблемът е наш и че трябва да го разрешим помежду си.
— Каква е алтернативата?
Галисиецът отпи бързо от кафето и се отдръпна леко назад на стола си, с доволен вид. Русичък, оцени го Тереса. Изглежда добре, около трийсетте. Добре оформени мустаци и син блейзър върху бяла риза без вратовръзка. Наркотрафикант джуниър, второ или трето поколение, несъмнено с образование. По-прибързан от предшествениците си, които държаха парите си натъпкани в чорап и ходеха винаги с едно и също демодирано сако. По-малко разсъдлив. По-малко правила и по-голяма жажда за пари, с които да купува лукс и жени. Също така по-арогантен. Вече си идваме на думата, говореше погледът на Сисо Пернас. Погледна към придружителя си отляво, дебел мъж с бледи очи. Работата е опечена. Отстъпваше подробностите на подчинените си.
— От Протока навътре — каза дебелият, като подпря лакти на масата — вие имате пълна свобода. Ние ще ви прехвърлим товарите от Мароко, щом така предпочитате, но поемаме отговорността за транспорта от латиноамериканските пристанища… Готови сме да ви предоставим специални условия, проценти, гаранции. Дори да работите като съдружници, но ние да контролираме операциите.
— Колкото по-просто е всичко — заключи Сисо Пернас, почти полегнал назад, — толкова по-малко са рисковете.
Тео размени поглед с Тереса. А ако не сме съгласни, каза му тя с очи. А ако не сме съгласни, повтори адвокатът на глас. Какво става, ако не приемем условията. Дебелият не отговори. Сисо Пернас се разсея, разглеждайки чашата си с кафето, замислен, сякаш тази възможност никога не бе допускана.
— Тогава не знам — рече той накрая. — Навярно ще имаме проблеми.
— Кой ще има проблеми? — позаинтересува се Тео.
Приведе се малко, спокоен, въздържан, с автоматичната писалка между пръстите, все едно се канеше да записва. Сигурен в ролята си, макар че Тереса знаеше, че гореше от желание да стане и да напусне тази стая. Естеството на проблемите, за които намекваше галисиецът, не беше по специалността на Тео. На моменти извръщаше леко лице към нея, без да я гледа. Аз съм дотук, намекваше той. Моята част са мирните преговори, финансовите съвети и финансовите дела, а не скритият смисъл, нито заплахите, носещи се във въздуха. Ако разговорът ще сменя тона си, вече не е моя работа.
— Вие… Ние — Сисо Пернас хвърляше подозрителни погледи към писалката на Тео. — Никой не печели от едно разногласие.
Последните думи прозвучаха като чупене на стъкло. Хряяяс. Това е точката, каза си Тереса, където поддаваш или дръпваш напред. Тук започва войната. Където се намесва гадната мексиканка от Синалоа, която знае какво рискува. И по-добре, че е тук, чака да я повикам. Сега имам нужда от нея.