— Да му се не види… Ще ни потрошите с бухалки за бейзбол?… Както се случи на онзи французин, за който писаха оня ден във вестниците?
Гледаше Сисо Пернас с изненада, която изглеждаше истинска, въпреки че не убеждаваше никого, нито пък имаше това за цел. Мъжът се обърна към нея, сякаш тя току-що се беше появила, докато дебелакът с бледите очи си гледаше ноктите, а третият, слаб с ръце на селянин или рибар, си бъркаше в носа. Тереса изчака Сисо Пернас да каже нещо. Но галисиецът мълчеше, гледаше я със смесица от раздразнение и объркване. Колкото до Тео, безпокойствието му беше прераснало в забележима тревога. Внимавай, мълвеше нямо той. Много внимавай.
— Може би — продължи Тереса бавно — понеже съм чужденка, не познавам нравите… Господин Алхарафе се ползва с пълното ми доверие, но когато преговарям по бизнес, обичам да се обръщат към мен. Аз съм тази, която решава собствените си дела… Схващате ли ситуацията?
Сисо Пернас продължаваше да я гледа мълчаливо, ръцете му лежаха от двете страни на чашата кафе. Атмосферата беше близка до точката на замръзване. Кой казва, че трябва да е така, помисли си Тереса. Ако ми засвирят мелодията, аз пък ще им напиша текста. А и разбирам малко от галисийци.
— Значи сега — додаде тя, — ще ви кажа как аз виждам нещата.
Надявам се да не оплескам работата. И каза как тя вижда нещата. Направи го ясно, отделяше всяка фраза с подходящите паузи, за да могат всички да схванат нюансите. Високо уважавам това, което правите в Галисия, започна тя. Сурови хора сте вие и освен това, свестни. Но това не ми пречи да зная, че сте нарочени от полицията, следени отблизо и подложени на съдебни процедури. Имате издайници и внедрени агенти навсякъде и от време на време някой от вас се оставя да бъде хванат с ръце на масата. Всичко много мазно, както казваме в Синалоа. Ако моят бизнес се основава на нещо, то това е пределната сигурност. Работи се така, че да се попречи, в рамките на разумното, на изтичането на информация. Малко хора и по-голямата част не се познават помежду си. Това ни спестява доносничества. Отне ми време да създам тази структура и нямам намерение първо, да я оставя да ръждясва, и второ, да я излагам на опасност с операции, които не мога да контролирам. Вие искате от мен да се оставя във вашите ръце, в замяна на проценти и знам ли какво още. Искате да скръстя ръце и да ви отстъпя монопола. Не виждам какво печеля от това, нито защо да се съгласявам. Освен ако не ме заплашвате. Но не го вярвам, нали?… Не вярвам, че ме заплашвате.
— За какво да ви заплашваме? — попита Сисо Пернас.
Този акцент. Тереса отпъди призрака, витаещ наоколо. Имаше нужда главата й да е спокойна, тонът й да е точен. Скалата на Леон беше далеч и не искаше да се блъсне в друга.
— Вижте, дори ми хрумват два начина — отвърна тя. — Да филтрирам информацията, която ми вреди, или да опитам нещо директно. И в двата случая, знайте, че мога да съм гадна като никой друг. С една разлика: нямам никого, който да ме прави уязвима. Просто минавам оттук, утре мога да умра, да изчезна или да си тръгна, без да си стягам куфарите. И гробница не съм поръчала да ми направят, въпреки че съм мексиканка. При все това, вие имате позиции. Пасос, мисля, че така наричате красивите къщи в Галисия. Невиждан лукс, приятели… Роднини. Вие можете да извикате колумбийски наемни убийци за мръсната работа. Аз — също. Вие можете, докарани до крайност, да предизвикате война. Аз, скромно казано, — също, защото имам пари в излишък и с тях се купува всичко. Но една война ще привлече вниманието на властите… Забелязала съм, че на тия от Министерство на вътрешните работи не им харесва разчистването на сметки между наркотрафикантите. Още по-малко, ако има лични и фамилни имена, позиции, на които се слага запор, хора, заплашени да отидат в затвора, съдебни процедури в ход… Вие много се появявате във вестниците.
— Вие също — не й остана длъжен Сисо Пернас, на лицето му се изписа раздразнение.
Тереса го изгледа студено в продължение на три секунди. Беше съвсем спокойна.
— Не всеки ден, нито на същите страници като вас. За мен никой нищо не е доказал.
Галисиецът се изсмя кратко, грубо.
— Е, вие ще ми кажете как го постигате.
— Вероятно съм по-голяма мръсница от вас.
Е, казахме си нещата, помисли си в заключение тя. От ясно по-ясно и без вазелин. Сега да видим накъде ще тръгнат тия копелета. Тео слагаше и махаше капачката на писалката. И ти изживяваш лош момент, помисли си Тереса. Затова ти плащам толкова. Разликата е, че на теб ти личи, на мен — не.